Папата: триумфализмът спира Църквата

Триумфализмът спира Църквата: за християнството без Кръста това е изкушение, Църквата трябва да бъде смирена. Това заяви Папата на литургията в Дома Света Марта във Ватикана. Присъстваха някои служители от Губернаторството.

Евангелието за деня ни разказва, че Исус изкачвайки се с учениците към Ерусалим, разказва за своето страдание, смърт и възкресение (Марк.10,28-31). Този е пътят на вярата. Учениците – обясни Папата в проповедта – мислят за една друга програма, мислят да извървят само половината път, че е добре да се спрат и те са „обсъждали как да подредят Църквата, как да уредят спасението”. Така Йоан и Яков искат да седнат в неговата слава единият от дясната, другият от лявата му страна, разбуждайки дискусия сред другите кой е най-важен в Църквата. „Изкушението на учениците – подчерта Папата – е същото като това на Исус в пустинята, когато дяволът му предлага един друг път”: „Прави всичко бързо, прави едно чудо, нещо което всички да видят. Да отидем в храма и стани парашутист без апарат, така всички ще видят чудото и изкуплението е готово”. Това е същото изкушение като това на Петър, когато в първия момент не приема страданието на Исус. „Това е страданието на едно християнство без кръст, на християнство на половината път”. Има едно друго изкушение, „на християнството без Кръста, без Исус”, за което ще говори друг път. Но „изкушението на християнството без Кръста”, на това „да бъдеш християнин на половината път, на една Църква на половината път” - което не иска да стигне там, където Отец желае, „е изкушението на триумфа. Ние искаме сега да победим, без Кръста, да победим в света, искаме един разумен триумф”:

„Триумфът на Църквата спира Църквата. Триумфът сред християните, спира християните. Триумфиращата Църква е половинчата Църква, която е щастлива така, добре подредена, с всички отдели, всичко на място, всичко както трябва. Ефикасно. Но една Църква, която отрича мъчениците, която не знае, че мъчениците са нужни на Църквата, за да върви Кръстът напред. Една Църква, която мисли само за триумфа, за победите, която не познава това правило на Исус: правилото на триумфа чрез снижението, чрез човешкия фалит, чрез фалирането на Кръста. Това е едно изкушение, което всички ние притежаваме”.

След това Папата посочи един особен момент от своя живот:

„Спомням си веднъж, когато бях в труден момент от моя духовен живот и исках една благодат от Господа. След това отидох да проповядвам духовни упражнения на сестрите, които последния ден се изповядаха. Дойде да се изповяда една възрастна монахиня, беше на повече от 80 години, но с чисти очи, светли: беше една Божия жена. После я видях и й казах: „Сестро, като наказание молете се за мен, защото имам нужда от една благодат. Ако я поискате от Господа, ще ми я даде веднага”. Тя се спря за миг, като че ли се молеше и ми отговори: „Сигурно, че Господ ще ви даде благодатта, но по свой начин, по своя божествен начин”. Това ме успокои. Да чувстваш, че Господ ни дава винаги това, което му искаме, но по божествен начин. А божественият начин е този крайният. Божественият начин увлича Кръста, не от мазохизъм: не! От любов. От любов чак до края”.

Тези бяха заключителните думи на Папата:

„Нека просим от Господ благодатта да не бъдем една половинчата и триумфираща Църква, на големи успехи, а да бъдем една смирена Църква, която върви решително, както Исус. Напред, напред, напред. Сърце отворено за волята на Отца, както това на Исус. Нека просим тази благодат”.