2013-05-24 14:04:49

Папата прие българска официална делегация за празника на Светите братя Кирил и Методий


Папа Франциск прие на последователни аудиенции във Ватикана българска и македонска официални делегации по повод празника на съпрокровителите на Европа св.св. Кирил и Методий, който според юлианския календар се чества на 24 май.

Българската делегация бе водена от премиера Марин Райков, придружен от министърът на образованието Николай Милошев, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Кристиян Кръстев, директорът на дирекция "Вероизповедания Емил Велинов, председателят на БАН акад. Воденичаров, оперната певица Александрина Пендачанска, режисьорът Явор Гърдев. От църковна страна Константийският епископ Антоний, викарий на Западно и Средноевропeйски митрополит Симеон и отец Петко Вълов от Апостолическата екзархия.

Ролята на светите Братя Кирил и Методий за духовното и културно развитие на Европа, българската подкрепа на духовната мисия на Ватикана в името на християнските ценности и конкретни предложения за по-нататъшното развитие на контактите със Светия Престол: това бяха приоритетите във визитата на българския премиер Марин Райков във Ватикана. В интервю за Радио Ватикана Марин Райков споделя духа и намеренията с които прекрачва ватиканския праг: RealAudioMP3

Г-н премиер, какво значение придавате на традиционното посещение на българска държавна делегация във Ватикана?
Поводът да бъда в Рим е да отдадем почит на делото на светите братя Кирил и Методий, което дело българската държава и народ развиха и продължават да развиват и до наши дни. Това е нашият принос към съвременната европейска идентичност. Наистина, придаваме значение на тази аудиенция с главата на Римокатолическата църква, високо я ценим. Това е една традиция и се провежда по време на честванията на един от най-светлите български празник, който е важен не само за българите в страната, а и в цял свят. Наистина вярваме, че тази важна за нас традиция ще продължи. Традиционните, ежегодни аудиенции във Ватикана по повод 24 май имат огромен отзвук в българското общество в страната и извън нея, тъй като те са израз на признание за ролята на светите братя Кирил и Методий за духовното и културното развитие на Европа. Те са възможност за изразяване на нашата подкрепа на духовната мисия на Ватикана в името християнски ценности.

Това е първата Ви среща с Папа Франциск. Какво Ви впечатлява в първия латиноамерикански папа?
Безусловно, това е един изключително уважаван и почитан духовен лидер и особено впечатляващо беше началото на неговия понтификат, а също и промяната която той демонстрира още от първите си думи и действия. Имам суперлативно впечатление и пристъпвам с изключително уважение и най-добри чувства към тази среща, която предстои и която ще ми даде възможност да приветствам от името на българския народ предстоятеля на Римокатолическата църква. Бих искал да кажа, че искрено се радвам на доброто отношение на Папа Франциск към православието, бидейки мнозинството българи носители на православието, това което обединява всички нас и преди всичко християните е стремежа ни към мир и разбирателство по света и ние високо оценяваме всеотдайността с която папа Франциск работи още от началото на своя понтификат за съхраняване и утвърждаване на християнските и общочовешки ценности. Особено за сближаването на хората с различно вероизповедание и различна култура в името на един по-мирен, по-сигурен, по-цивилизован и по-хуманен свят. През февруари БПЦ избра свой духовен водач в лицето на Патриарх Неофит. За нас е много важно и искам да благодаря за съдействието на Ватикана в организирането на възпоменателна вечер в памет на покойния патриарх Максим. Всичко това са символични жестове, които значат много за нас и за нашите отношения.

Подготвят ли се конкретни стъпки от наша страна в дипломатическите отношения между България и Светия Престол
Нашето правителство е на път да намери решение на въпроса за изпращането на наш посланик при Светия Престол за което в най-скоро време ще стане ясно. Имаме искрена надежда Ватикана да разгледа положително и българската идея за съвместно предложение на България и Ватикана за включване в програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света” на Асеманиевото Евангелие, което се намира в Апостолическата библиотека във Ватикана. Това са някои конкретни стъпки в нашите отношения, които са ясен сигнал за нашата амбиция за по-нататъшното развитие на нашите контакти и гледаме на тях не само с оптимизъм, а и с голяма амбиция.

Какви възможности виждате за по-интензивно сътрудничество между България и Светия Престол?
България по един съвсем последователен и активен начин, заема и провежда една политика, която работи за европейската интеграция в нашия регион. За нас това е въпрос от стратегическо значение и с присъединяването на България и Румъния ние затвърдихме европейската перспектива на целия регион. Бъдещето на всички държави от Западните Балкани е свързано с реализацията на пълноправно членство в ЕС но всички нации от този регион. Това е уникална гаранция за мира и икономическия просперитет на региона. Знаете че историята на Балканите е доста сложна и трагична в определени периоди и това от което днес балканските народи имат най-голяма нужда са икономическо развитие и сътрудничество. В тази връзка, ролята на Ватикана и на Православната църква са много важни за помирението в нашия регион. Духовните ценности безусловно са мост, те сближават, те създават климат на разбирателство и на толерантност, защото както в Евангелието на Матей е записано „Ако твоя брат извърши грях, отиди и насаме му покажи грешката, ако те послуша, значи си спечелил брата си”. Действително смятам, че нашето сътрудничество със Светия Престол е един изключителен фактор за утвърждаване на ценностната система, която ние споделяме и в нашия регион и бих казал и в други региони по света. Тези отношения могат да изиграят ключова роля, да бъдат действително генератор на едни позитивни сигнали, особено в един регион, който много пострада през последните години. Смятам, че това е действително е едно от поприщата в които можем да заложим не само добри послания, но и конкретни действия, насочени към това да дадем един добър пример и да утвърдим толерантността, демокрацията и всички ценности, които са в основата на нашите отношения и бих казал в основата на бъдещето, което искаме да имаме като европейски страни. Нашият народ се отнася с най-дълбоко уважение към благородната мисия на Светия Престол за съхраняване и утвърждаване на общочовешките идеали, универсални и хуманни ценности и свързани с мира и сигурността и на тази база, говорейки за Западните Балкани имаме готовност да задълбочим политическите си контакти за координиране на позиции по проблеми, не само глобални, а и регионални.

Не само Папата, а и много анализатори в България свързват икономическата криза с духовната и морална криза на обществото. С какво Светия Престол може да допринесе за популяризиране на моралните послания на християнството сред съвременните хора?
Всяка религия може да даде духовна сила и ценностна опора в труден момент. В това е била винаги и силата на християнството и разбира се на Светия Престол. Ролята на Римската църква винаги е била много важна за всички нас и преди всичко е служила за ценностен ориентир, дори и в по.трудни времена, като периода на комунистическата диктатура. Често ние съдим себе си по своите намерения, а всички останали по техните действия, възможно е да имаме едно намерение, докато начин по който го изразяваме да му придаде съвсем различен облик. И примера на Светия Престол за любов, единение и прошка е послание за разбирателство, което съвременния свят винаги ще оценява.

Наскоро Вие посетихте Света Гора и се поклонихте пред иконата „Достойно ест”, а сега посещавате Ватикана. Какво място заема вярата у вас и как я съчетавате с политиката и обществената ви дейност?
Аз съм християнин, не само защото съм се родил такъв, а защото действително смятам, че християнските ценности и принципи, посланията които имаме в Светото Писание, са един уникален ориентир и в политическия живот. Вярвам, че един европейски народ, като нашия, има шанс да излезе от тежкия период в който се намираме и който в общи линии е аналогичен на предизвикателствата с които се сблъскват и другите европейски народи и от тази гледна точка, християнството е не само, както мнозина смятат една утеха, а ориентир за бъдещето и един начин да утвърждаваме жизнеността на своите национални общества”.

Димитър Ганчев








All the contents on this site are copyrighted ©.