Папата към църковните движения: съвременният човек е в криза. Църквата не трябва да се затваря себе си

„Днес човекът преживява криза, затова тя е толкова дълбока”, затова „не трябва да се затваряме в енорията, в църковното движение или с мислещите като нас...”. „Църквата трябва да излезе от себе си и се начоси към периферията на живота”. Със смелостта на вярата, християните трябва да изграждат „културата на диалога и помагат на ближните, чиято съдба е по-важна от тази на банките”. Това е синтез на казаното от Папа Франциск на молитвеното бдение за празника Петдесятница, което се проведе в събота вечерта на площад Св.Петър с участието на около 200 хиляди привърженици на църковни движения от петте континента.

Бдението започна в 18.00ч., а малко преди това Папата обиколи с бял джип препълнения от ентусиазирани младежи площад и продължи по голямата Вия дела Коничлиационе, поздравявайки ги и целувайки малки деца сред пъстроцветна гора от знамена и плакати. На скандиранията „Фран-чес-ко!”, Папа Бергольо апострофира: „От сега нататък трябва да скандирате „Исус!”.

След прочита на двете литургични четива за деня, бяха представени личните свидетелства на участниците. Сред тях на ирландския писател и композитор, Джон Уотърс и бившия министър за малцинствата в пакистанското правителство Пол Бхати, който изповядва християнската вяра. Бхати благодари на Папа Франциск, че „споделя болката и надеждите на християните в Пакистан” и припомни мисията на своя брат Шабаз, убит от екстремисти на 2 март 2011, и неговите усилия за помощ към бедните, емигрантите и отхвърлените. Но също и неговите мечти за „свободен Пакистан, открит към малцинствата” и диалога с мюсюлманите на които „трябва да се свидетелства Божията любов”.

Четирима представители на мирски групи отправиха към Папата въпроси на които отговори импровизирано, извинявайки се че „малко дълъг”. Диалогът продължи около 40 минути.

На първия въпрос „как той е постигнал сигурността във вярата?”, Папата отговори, припомняйки полученото религиозно възпитание от неговата баба и първото „християнско послание”. „Всички майки и баби предават вярата. Бог ни поставя сред хора, които ни помагат във вярата”, каза Папа Франциск. „Ние казваме, че трябва да търсим Бог и отидем при Него за да поискаме прошка....но не отиваме. Той ни очаква и идва пръв! ...От това се ражда удивлението за дара на вярата. ..Вие говорите за слабостта във вярата, сякаш че може да бъде победена. Най-големия враг на слабостта е страха. Не се страхувайте! Ние сме слаби, но знаем, че Той е по-силния!”.

„Как можем по-ефикасно да предаваме вярата?” бе втория въпрос: „ Ще посоча само три думи – каза Папа Бергольо: Исус, който е най-главното нещо. Ако вървим напред чрез организация и други неща, дори хубави, но без Исус, нещата не вървят. Втората е молитвата. Да гледаме Божия лик, но преди всичко да се чувстваме гледани. Третата е свидетелството на вярата”.

На третият въпрос „как можем да живеем в една бедна Църква за бедните и какъв може да бъде нашия принос за посрещането на тежката криза?”, Папата отговори, че „основния принцип е да се живее по евангелски”. „Църквата не е политическо движение, нито добре организирана структура, а както казва Исус, е солта на земята и светлина за света; призвана е свидетелства в обществото Божието Царство, преди всичко чрез свидетелството на братската любов, солидарността и споделянето”.

„Днес кризата не е само икономическа, а културна. Човекът е в криза! – подчерта Папа Франциск. И онзи, който може да бъде разрушен е човекът! Но човекът е Божи образ и подобие! Затова, кризата е дълбока. Затова, не трябва да се затваряме в енорията, с приятели от движението и мислещите като нас...Когато Църквата се затваря в себе си, се разболява....Църквата трябва да излезе от себе си и се насочи към периферията на живота”.

Папата припомни, че доминиращата днес култура е на „сблъсъка и изхвърлянето”, която отбягва възрастните с техния опит и мъдрост, а децата защото са ненужни. Християните трябва да се противопоставят на тази култура, чрез „културата на срещата и на приятелството в която всички са братя”, каза Папата. „Днес смъртта на един бездомник не е новина. Днес новината е скандала. Днес мисълта че много деца са гладни не е новина. Това е много тежко! Не можем да останем равнодушни! Не трябва да сме плахи християни или много възпитани, които говорят богословски и пият спокойно чай. Не можем! Трябва да станем смели християни и потърсим ония, които са част от Христовата плът”.

„Днес въпросът е да докоснем Христовата плът и вземем върху нас болката на бедните – продължи Папата. За нас християните, бедността не е социологическа, философска или културна категория, а богословска категория. Бих казал първата категория, защото онзи Бог, Божия син, се е снижил и е станал беден, за да върви редом с нас. Това е нашата бедност: бедността на Христовата плът...Ако вървим към Христовата плът, ще започнем да разбираме какво означава бедността, бедността на Господ”.

Папа Франциск подчерта, че актуалната криза е криза на човека „тъй като го разрушава и му отнема етиката”. „Ако в обществения живот липсва етика, тогава всичко е възможно и всичко може да се прави. Липсата на етика причинява голямо зло на цялото човечество”. След като припомни библейския разказ на един равин от ХІІ в. за Вавилонската кула, в който тухлите са били по-важни отколкото зидарите, Папата допълни: „Ако инвестициите не са успешни, това е трагедия, но ако умре един работник, не се случва нищо. Църквата на бедността и на бедните трябва да се противопостави на това мислене”.

На последния въпрос „как може да се помогне на преследваните християни и се промени техния политически и социален контекст”, Папата отговори, че „за разпространяването на Евангелието са нужни смелост и търпение”. Припомни, че „днес мъчениците за вярата са повече отколкото в първите векове на Църквата”. Това са наши братя и сестри, които страдат издигат вярата до мъченичеството. „Но мъченичеството никога не е поражение, а по-висша степен на свидетелство, което и ние трябва да дадем”. Папата уточни, че много често „конфликтите в които християните стават жертви нямат религиозна основа, а са предизвикани от социални или политически мотиви, които обвързват религиозните общности”. Но „християнинът винаги трябва да отговоря с добро, а не със зло”. Накрая Папата призова към молитви за преследваните християни по света.

dg/ rv