Папата към "Каритас Интернационалис": Църквата не може да съществува без милосърдието

„Църквата не може да съществува без милосърдната любов”. С тези думи Папа Франциск се обърна към Изпълнителният комитет на „Каритас Интернационалис”, които прие на аудиенция във Ватикана по повод неговата годишна среща, ръководена от кард. Оскар Родригес Марадиага. В словото си Папата постави на преден план дейността на милосърдната църковна организация, особено в момент в който, кризата заплашва човека, „плътта Христова”.

„Вие сте съществена част от Църквата, вие сте институцията на любовта на Църквата, защото Църква без милосърдие не съществува”. Папа Франциск изрази своята дълбока благодарност, подчертавайки, че дейността на Каритас притежава едно „двойно измерение”: на „обществена дейност в най-широкия смисъл на думата” и „мистично измерение, поставено в сърцето на Църквата”:

„Каритас е милувката на Църквата към нейния народ; милувката на Майката Църква към нейните чеда. Каритас е любовта в Майката Църква, която се приближава, милва и обича”.

Папа Франциск поясни как трябва да бъде разбирана безвъзмездната християнска любов, символизирана в малкото хлябове и риба от Евангелието с които се нахранва народа:

„Те не се умножиха, а просто не свършиха, така както не свърши брашното и олиото на вдовицата от Евангелието. Когато казваме „умножиха” може да се създаде объркване и да си помислим, че е направена магия…Не, това е просто величието на Бог и любовта, поставена в нашето сърце, която е безпределна”.

Светият Отец се спря на „тежката криза”, която от години разяжда планетата:

„Не е само икономическа, културна или криза на вярата: това са само аспекти от нея. Това е криза в която човека панася последствията от нестабилността. Днес е заплашен е човекът, човешката личност. Заплашена е плътта Христова. За нас, човекът в неговата цялост, още повече ако е отхвърлен или болен, е плътта Христова. Дейността на Каритас е преди всичко да вземе под внимание този факт”.

Днес, каза Папа Франциск, „се отдава повече внимание на продукта, отколкото на човека, който го произвежда”. Съществува „неравновесие във финансовите инвестиции”, заради които се констатира на „големите международни срещи”, че светът „умира от глад”:

„Нашата цивилизация е объркана и вместо да се грижи за творението, за да може човек да бъде по-щастлив и да бъде по-добър Божия образ, тя въвежда културата на „еднократната употреба”: това, което не е нужно, се изхвърля, децата, възрастните, скритата евтаназия, която се практикува, най-емаргинираните. Това е кризата в която живеем”.

Папата се позова на ситуациите на бедност и войната и подчерта, че съществуват моменти в които „злато трябва просто да се неутрализира”. „Ако съществува глада, трябва да се даде храна, ако има ранени, те трябва да се лекуват”: именно в това се изразява „милувката на Майката Църква”. Но за да се направи това, посочи Папата, „са нужни много средства” и цитира Свети Йоан Хризостом, който казва, че „възможно е Църквата да продаде своите блага, за да нахрани бедните”:

„Свети Йоан Хризостом ясно казва: „Безпокоиш се да украсиш Църквата, а не тялото на Христос, което гладува”. За мен най-красивият израз на милувката пред една ситуация на нужда е тази от притчата за Добрия Самарянин, където не се казва: „вдигна го, отнесе го в странноприемницата, плати и си тръгна”. Точно обратното, казва: „изми му раните, превърза ги, качи го на добичето си, откара го в странноприемницата, погрижи се за него и каза: „ще заплатя за това което липсва”.

Папа Франциск се спря и на духовността на Каритас. „В нейната основа стои постоянното служение на хората живеещи в екстремни ситуации”. Оттук се поражда една двойна функция, отбеляза Светият Отец: от една страна „себедаряването”, а от друга „да занесе нежността на Църквата”:

„Духовността на Каритас е духовност на нежността, а ние изключихме Църквата от категорията на нежността. Понякога с нашата „сериозност” губим тази категория, която е майчината характеристика на Църквата Майка! Нежността е ядрото на което трябва да се позовава духовността на Каритас: нека си възвърнем нежността за Църквата”.

Накрая Папата се спря и на бежанците и тяхната житейска драма. „Трябва да ги придружаваме”, призова той, припомняйки милионите останали без дом в Сирия. Заедно с тях Папа Фринциск припомни и експлоатираните. За всичко това, завърши Папата, „съществува голямото присъствие на нежност в Църквата”.

svt/ rv