Милано - столица на икуменизма и плуралистичното общество

Датата 14 май ще остане историческа за Милано, превърнал се в столица на икуменизма с честванията за 1700 годишнината от Миланския едикт с който християнството се признава за религия равноправна на другите. По този повод архиепископът на града кардинал Анджело Скола се срещна с православния коптски патриарх Тавадрос ІІ и с Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І. За кардинал Скола двете визити на религиозни лидери показват не само на Милано, а на всички, че „икуменизмът, роден преди 100 години от мисионерски импулс, е важно условие и помага за формирането на плуралистичното общество” за което толкова често се говори.

„Църквата в Милано желае да задълбочи общението, което с могъществото на Светия Дух се обновява сред вярващите на славната Коптска православна църква и на Амврозийската църква - заяви кардинал Скола на срещата с патриарх Тавадрос. Живеем с молитва и съпричастие към болезнените изпитания, които Коптската църква в Египет преживява. Ще бъдем радостни да споделим вашите нужди и се поучим от вашия опит в аскетичния и еремитския живот”. Патриарх Тавадрос отвърна с приятелски и благодарствени думи: „Наистина, отношения между нашите Църкви датират в далечното минало. Днес вашето сърце и широка прегръдка ни обединяват, както и поради вашето служение към нашите общности в Милано. Желаем вашата искрена и гореща молитва за Египет и за християните в страната и за всички Църкви”, завърши коптския православен патриарх.

„Вашето посещението е кулминацията на честванията на 1700 годишнината от Миланския едикт и актуалните ценности, които ни предлага”, но преди всичко тя е „плод на църковната и икуменическа памет, която има дълбоко място в нашето сърце”, каза кардинал Скола обръщайки се към Вселенския и Константинополски патриарх Вартоломей І. В словото си Вартоломей припомни, че с подписването на Миланския едикт „в Европа се осъществяват важни завоевания в духовния прогрес на човечеството. Поставя се базата за признаването на основните човешки права и за първи път се установява принципа за религиозна свобода под формата на закон”. За вселенският патриарх Миланския едикт представлява „исторически завой, важен етап и ориентировъчна точка по пътя на човечеството и живота на Църквата. Свободата да се вярва или не в Бог не е обикновено човешко право, а преди всичко неизмеримо благоволение на Бог, Който поради безкрайната си любов зачита човешката свобода, стигаща дори до арогантния отказ”. Според Вселенския патриарх, тази годишнина не е само повод за празнуване, а преди всичко „отговорност на духовните водачи пред човечеството и света. Тя е известяване или ново известяване на истината, че нашата вяра е жива, а не идеологическа манипулация или човешка теория”, нито пък „консумирана храна и питие”, подчерта патриарх Ватроломей.

dg/ rv