През май Бенедикт ХVІ се моли за служителите на правосърдието, а семинариите да формират достойни за Христос пастири

Общо молитвено намерение

"За да могат служителите на правосъдието винаги да работят съвестно и почтено". Така е формулирано Общото молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт XVI за месец май 2013. В него почетният Папата отбелязва конкретни и практически аспекти от проблемите, свързани с правосъдието в нашия свят. Справедливостта, зависи до голяма степен от това, как служителите на правосъдието я прилагат в света, както и от нашето доверие в тях. Без справедливост, подчертава Папата, мирът, за който всяко сърце копнее, е невъзможен и затова Бенедикт XVI ни призовава да се молим за служителите на правосъдната система, отговорни за нейното приложение.
*******
Човешката личност, сърцето на мира
Мирът е както дар, така и задача, посочва почетният папа Бенедикт XVI, в посланието си по случай Световния ден на мира 2007. Ако е вярно, че мирът между хората и народите, способността да живеят заедно и да изграждат взаимоотношения на справедливост и солидарност, призовава за неизменен ангажимент от наша страна, също така е вярно и то още повече, че мирът е дар от Бог. Мирът е един от аспектите на дейността на Бог, проявена, както в създаването на подреден и хармоничен свят, така и в изкуплението на човечеството, което има нужда да бъде освободено от безредието на греха. Творението и Изкуплението, по този начин, ни предоставят ключ, който да ни помoгнe да разбeрeм смисъла на нашия живот на земята. Моят почтен предшественик, Папа Йоан Павел II, обръщайки се към Общото събрание на ООН, от 5 октомври 1995 г., подчертава Бенедикт XVI, заяви: "Ние не живеем в един ирационален или безсмислен свят ... a в свят в който съществува морална логика, която е вградена в човешкия живот и, която прави възможен диалога между хората и народите. "Трансцедентната ‘граматика’, т.е. наборът от правилата за индивидуални действия и взаимните отношения между личностите, в съответствие със справедливостта и солидарността, е изписана върху човешката съвест в която мъдрият Божият план е отразен. Както неотдавна имах възможността да подчертая: "Ние вярваме, че в началото на всичко е Предвечното Слово, Разумът, а не безумието". Мирът, в тази перспектива, е също задача, изискваща от всеки един личностен отговор в съответствие с Божия план. Критерият, вдъхновяващ този отговор, може да бъде единствено зачитането на "граматиката", изписана върху човешкото сърце от божествения Създател.

От тази гледна точка, изтъква почетният Папа, нормите на естественото право не бива да се разглеждат като наложени отвън постановления, като ограничения върху свободата на човека. Напротив, те трябва да бъдат приветствани, като призив вярно да прилагаме всеобщия божествен план, изписан в природата на човешките същества. Ръководени от тези норми, всички народи, в рамките на съответните култури, могат да се приближат до най-голямото тайнство, а именно, тайнството на Бог. Днес също, признаването и зачитането на естествения закон, представлява основата за диалог между последователите на различните религии, както и между вярващи и невярващи. Като значима пресечна точка, това също е основна предпоставка за автентичен мир.
[…]
Несъмнено, в основата на много напрежения, които заплашват мира, стоят различни несправедливи неравенства, все още, по трагичен начин, присъстващи в нашия свят. Особено коварни сред тях са, от една страна, неравенството по отношение на достъпа до блага от първа необходимост, като храна, вода, подслон, здравеопазване, а от друга, се наблюдават упорити неравенства между мъжете и жените при упражняването на основнитe човешки права.

Основен елемент в изграждането на мира е признаването на същностното равенство на човешките личности, извиращо от общото им трансцедентно достойнство. Равенството, на това ниво, казва в заключение Бенедикт XVI, е благо, принадлежащо на всички, изписано в естествената "граматика", която произтича от Божествения план на сътворението; то е благо, което не може да бъде пренебрегнато или незачитано, без това да причини сериозни последици, поставящи в риск мира. Изключително тежките лишения, измъчващи много народи, особено в Африка, е в основата на яростни реакции, нанасящи ужасна рана на мира.
Бенедикт XVI, Световен ден на мира, 2007
8 декември 2006

Мисионерско молитвено намерение
"За да могат семинариите, особено в мисионерските църкви да формират пастори, достойни за Христос, изцяло посветени на провъзгласяването на Евангелието". Така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт ХVІ за месец май 2013. В него той предлага откъс от Апостолическото насърчение “Pastores dabo vobis” на Папа Йоан Павел II в което се посочва незаменимата и съществена роля и значение на семинарията за формирането на свещениците. Папата изтъква човешкият и църковен аспект на тази изключително важна институция и подчертава нейната образователна и формираща функция.
*******
Средата за формирането на свещеницитe
Семинарията – формираща общност
В най-дълбоката си идентичност семинарията е призована да бъде, по свой начин, продължаване, в Църквата, на апостолската общност, събрана около Исус, слушаща словото му, отправена към пасхалното събитие, в очакване на дара на Светия Духа за своята мисия, посочва Папа Йоан Павел II, в Апостолическотo насърчение Pastores dabo vobis. Тази идентичност представлява нормативният идеал, който стимулира семинарията в многото и разнообразни форми и аспекти, поети от нея в исторически план, като човешка институция, да намери конкретна реализация, вярна на Евангелските стойности, от които се вдъхновява и е в състояние да отговори на условията и нуждите на времето.

От човешка гледна точка, семинарията трябва да се стреми да стане "общност, изградена върху дълбоко приятелство и любов и така да представлява едно истинско семейство, живеещо в радост", изтъква Йоан Павел II. Като християнска институция, посочват отци те от Събора, семинарията трябва да се превърне в "църковна общност", в "общност на учениците на Господ в която се отслужва същата литургия (която насища живота с дух на молитва); една общност, оформяна ежедневно от четенето и медитацията на Божието слово, от тайнството на Евхаристията и в практикуването на братска любов и справедливост; една общност, в която, в хода на общностния живот и живота на всеки един от нейните членове, блестят Духът на Христос и любовта към Църквата.

Този църковен аспект на семинарията, подчертава Йоан Павел II, е потвърден и конкретизиран от съборните отци, които посочват: "Като църковна общност, било то епархийна или междуепархийна, или на определена богопосветена общност, семинарията трябва да подхранва чувството на общение между кандидатите за свещеници и техните епископ и пастори, така че те да споделят своите надежди и тревоги и да се учат да отварят себе си към нуждите на Вселенската Църква.

От съществено значение за формирането на кандидатите за свещеници и за пастирско служение, което по своята същност е църковно, е семинарията да бъде изпитана и живяна не като нещо външно и повърхностно или просто, като място за пребиваване и обучение, а по един вътрешни и дълбок начин. Тя трябва да бъде усетена като общност, като специфично църковна общност, общност, която живее отново изпитаното от на дванадесетте Апостоли, единени с Исус.

Ето защо семинарията е образователна църковна общност, специфична по своя характер. Нейнaтa конкретна цел, определя лика и, а именно: да придружава бъдещите свещеници в званието им, включително при разпознаването на това звание; да им помогне да отговорят на него и да ги подготви за получаването на тайнството на ръкоположението със съответните му благодати и отговорности, чрез които свещеникът е оформен по модела на Исус Христос - глава и пастир и е упълномощен и ангажиран да споделя спасителната мисия в Църквата и в света.

До колкото семинарията е образователна общността, изтъква в заключение Папа Йоан Павел II, целият и живот, в различните му форми, е отдаден на човешкото, духовното, интелектуалното и пастирското формиране на бъдещите свещеници. Въпреки, че това формиране има много общи аспекти с човешкото и християнско формиране на всички членове на Църквата, то все пак, притежава съдържание, елементи и характеристики, които конкретно произтичат от целта на семинарията, която е подготовката за свещенството.

Йоан Павел II, Апостолическо насърчение “Pastores dabo vobis”
25 март 1992

Превод Бистра Пищийска