Работният документ на Синода за Новата евангелизация

Подтик към по-дълбоко вкореняване в културата на Евангелието, която да даде подходящ отговор на знаците на времето: това е новата евангелизация, която е тема на 13-я генерален редовен Синод на епископите, който се провежда от 7 до 28 октомври във Ватикана. На 21 юни 2012 на пресконференция във Ватиканския пресцентър бе представен работният документ (Instrumentum Laboris) за предстоящия Синод. Текстът е разделен в четири глави и е публикуван на латински, италиански, френски, английски, немски, испански, португалски и полски.

„Не се страхувайте!”: в този стих от евангелието според Матей с който завършва работният документ на епископите, се крие смисъла на новата евангелизация. В „пустините” на съвременния свят в които християните живеят недоверието и отчуждението от вярата, Църквата не се страхува да намери „нови средства и нови думи”, за да възвестява Словото Божие, гледайки също към едно постоянно обновление, след опита от греховете на нейните членове. Оттук и предложението от първата глава на синодалния документ да се преоткрие сърцето на евангелизацията, а именно срещата с Христос, без да се отклоняваме от онези лъжливи убеждения, които смятат евангелизирането като ограничение за човешката свобода. Напротив, пълното присъединяване към Христос-истината, възвеличава човешката свобода.

Областите на новата евангелизация
Документът посочва седемте области на новата евангелизация. На първо място стои културата, преди всичко Западната, белязана от секуларизацията, хидонизма и консумизма, но която намира положителен развой в нейното внимание към човешкото, от голяма важност за приближаването на невярващите, въвличайки ги в инициативи като „Двора на езичниците”. Следват социалната, политическата и икономическата области, най-засегнатите от финансовата криза и феномена на миграцията, които водят до разпадането на ценностите, но също и до развитието на една по-голяма солидарност.

Ето защо, посочва документа, наложително е да се развие мира, съжителството, диалога, защитата на човешките права, защото падането на комунистическата идеология и края на разделението на западния свят на два блока, накараха да се изявят нови политически действащи лица, като исляма и азиатския свят, носещи със себе си опасността от новите изкушения на господство и власт. Тези опасности се срещат също в научната и комуникативната сфера в които науката и технологията се издигат в ролята на „нови религии”, а дигиталните технологии увеличават егоцентризма, свеждайки етиката до зрелищно средство. Накрая документът посочва и религиозната сфера, която несъмнено е положителен елемент за религиозното възраждане в много части по света, но също крие опасността от фундаментализма и тероризма, както и умножаването на сектите.

За да могат християните да живеят в лоното на тези сфери, синодалният документ предлага преди всичко самокритиката, т.е. разобличаването на онова „тихо вероотстъпничество”, което води вярващите да се откъснат от християнската практика. По този начин, средствата на новата евангелизация се превръщат в любов, икуменически диалог, който е разбран не просто като сътрудничество, а като силното желание да бъдем преобразени от Светия Дух, защото разделението между християните е скандал за света; и още междурелигиозния дилог, съсредоточен предимно върху бинома истина-свобода; развитието на енориите и насърчаването на пастирската дейност за званията, за разрешаването на липсата на свещеници, дължаща се на слабостта ни да не сме предани на големите екзистенциални решения. Необходимо е да се притежава смелост, за да се предложи въпроса за Бог на съвременния свят, по-специално в Западния, който е основна, но не единствената цел на новата евангелизация.

Предаването на вярата, посочва третата глава на документа, е задължение на всеки християни и на цялата Църква и „не може да се предава онова в което не се вярва, или не се живее”. Затова, синодалният документ препоръчва укрепването между вярата и литургията, по-голямо внимание към катехистите, с възможността за създаването на специално министерство за тях в лоното на Църквата и по-голяма подкрепа на семейството, „примерен модел на евангелизация”.

Силата на харизмите
Документът отдава голямо внимание на богопосветения и съзерцателен живот и на групите и движенията: „онези нови евангелизатори” способни да живеят своя житейски избор без страх и престорена целомъдреност. Самите харизми, посочва работният текст на епископите, могат да бъдат интегрирани в Църквата благодарение на принципа на съвместната същественост с институциите. В свят в който следването на Христос е все по-малко разбрано, възпрепятствано и преследвано, християните трябва да преодолеят разделението между Евангелието и всекидневния живот и да живеят с „кротка сила” идентичността на чеда Божии, имайки също смелостта да разобличават и разпознават изневерите, скандалите и вините на общностите.

Обновяване на пастирската дейност
Последната глава на Instrumentum laboris поставя акцента над съживяването на пастирската дейност относно Тайнствата на Кръщението и Помирението и насърчаването на първото възвестяване на Евангелието сред невярващите. Централно място заема също връзката между предаването на вярата и възпитанието, отговаряйки на онази „спешна възпитателна необходимост” посочена от Бенедикт ХVІ, заедно с екологията на човешката личност, която да гледа към човек в оптиката на цялостното развитие и взаимната допълнимост между вярата и разума: „двете крила, които отвеждат до Бог”, според думите на Папа Войтила.

Ето защо, крайната цел на новата евангелизация е да бъде „лек на радост и живот срещу всеки страх”, която да донесе в света надеждата на Евангелието, защото всички хора, повече или по-малко съзнаващи, се нуждаят от надежда, за да живеят настоящето.

dg/ rv