Медийно и библейско време

Подготвителният документ (Lineamenta) за работата на Епископската Асамблея за Синода за новата евангелизация, която ще се проведе във Ватикана от 7 до 28 октомври 2012 г., уточнява, че новата евангелизация е „стремежът към осъвременяване на Църквата, която е призвана да бъде на висота с променящите се условия в културен и социален аспект, за да отговори на новите предизвикателства, пред които е изправена християнската вяра, нейното известяване и свидетелстване. На тези предизвикателства Църквата отвръща не с примирение или затваряйки се в самата себе си, а с предприемането на мерки за възраждане на собственото и тяло, чийто център е личността на Христос и срещата с Него, даряваща ни Св. Дух и силата за оповестяване на Евангелието, чрез нови средства, пригодени да общуват със съвременното общество”.

Това усилие се изразява, чрез разнообразни пастирски инициативи за израстването на християнските общности и на Църквата. Включително и чрез медиите на Църквата, която трябва да направим всичко възможно, за да представи това естествено развитие, плод на Св. Дух, който одухотворява Църквата и я отличава от всички останали светски институции. Същевременно съществува опасността Църквата да бъде сведена до една от многото„публични институции” в днешно време, което я лишава от нейната трансцедентална същност и от историческия факт за Христовото разпятие и възкресение като фундамент на християнската Тайна.

Медийно време
Проблемът е сериозен. Доминиращо в съвременната култура е „медийното време”, което е доста по-различно от „библейското време”. В „медийното време” не съществува „начало”, нито „край” – информацията и изображенията губят своето времево измерение, а така се нарушават връзките с „процесите на растеж”, с еволюцията. Още от малки децата свикват с тази „виртуална реалност”, която се проявява като по-убедителна и по-достъпна от физическата реалност. Свидетели сме на преиначаване на посланията от страна на средствата за масова информация, които преднамерено превръщат всяка новина в „сензация”. Не съществуват „държавата”, „нацията”, „комплексната структура на църковната общност”, а персонажът, било то министър-председател, кардинал или свещеник. Персонажът, като символичен представител, замества действащата структура. На Църквата не се гледа, нито бива представена като „съвкупност”, като Божи народ с присъщите му проблеми и многопластови измерения, а се възприема като „сензацията на деня”, откроява се като чудотворен носител на цялата отговорност. Така се акцентира върху скандалите, върху негативните настроения, върху отсъжданията, почиващи на незначителен фрагмент от личността на персонажите, попаднали под светлината на прожекторите.

Библейско време
„Библейското време” познава сроковете на сеитбата, на зазимяването, на растежа, на узряването, на събирането на реколтата, което е в унисон с чувствителността, която изпитва по отношение на израстването и съзряването на междуличностните отношения, приятелството, любовта, взаимната отговорност. Животът на Църквата е тясно свързан с тези естествени процеси. Църквата е в непрекъснат диалог с Бог, който говори на човеците. Господ не е мълчалив, той общува с хората, за да изгради една солидарна братска общност. За нас, журналистите от Радио Ватикана, промеждутъкът от време, който ни дели от началото на Синода за Нова Евангелизация е ценно, защото трябва да предадем редица обикновени църковни събития, свързани с темата, които ще помогнат при реализиране на задачата ни да представим Църквата като Тяло на Христос – разпнат и възкръснал, отправила се по пътя на спасението; да разпространим съзидателната сила на християнството и общностния живот, както и значението на християнството като отправна точка за социалното и културно развитие.

zor/rv