Един месец с Папа Бергольо

Преди броени дни се навърши един месец от избирането на кард. Хорхе Мария Бергольо на Свети Петровия престол. Още от първите моменти на своя Понтификат, Папа Франциск завладя вярващи и не със своята простота, нежност, спонтанност. Неговите думи и жестове са вече част от колективната памет. Измина само един месец, а изглежда така сякаш Папа Франческо е от дълго време с нас. Паметното обръщение „добър вечер”, отправено към вярващите след избирането и което изненада всички със своята простота, сега е фамилиарно на всички, а не само за вярващите в Буенос Айрес, който с годините опознаха и се научиха да обичат простия, смирен, с една дума евангелски стил на техния пастир. Епископ и народ. Бином, който Папа Франциск подчерта веднага след излизането му на централната ложа на Ватиканската базилика, вечерта на 13 май. Народ, от който новият епископ на Рим, по нечуван до сега начин, поиска да се моли за него, свеждайки глава за да получи благослова:

„Сега искам да ви дам моя благослов, но преди това, имам една молба към вас: преди епископът да благослави народа, искам да се помолите на Господ за мен, за да ме благослови: молитвата на народа, искаш благослова за своя епископ. Нека отправим тази молитва за мен в тишина”. (13 март 2013)

В деня след неговото избиране, както съобщи на верните, Папа Франциск посети рано сутринта базиликата Санта Мария Маджоре, за да поднесе цветя на Девицата. Новият епископ на Рим носи цветя на Дева Мария. Един жест, който силно посочи Богородичното измерение на Хорхе Марио Бергольо. Следобед същия ден, първата литургия отслужена от Папата, в Сикстинската капела, заедно с тези, които нарича „братя кардинали”. Папа Франциск насочва своята проповед върху три думи, три глагола: да се върви, да се възпитава, да се изповядва. В центъра на тези дейности, които отличават живота на Христовите ученици, стои неговото предупреждение, Кръстът трябва винаги да се носи:

„Когато вървим без Кръста, когато строим без Кръста и когато изповядваме един Христос без Кръста, ние не сме ученици на Господа: ние сме светски хора, ние сме епископи, свещеници, кардинали, папи, но не сме ученици на Господа. (Литургия за Църквата, 14 март)

От кардиналите, с които се среща на 15 март, Папата иска настойчиво да не се поддават на „песимизма, на онова огорчение”, което дяволът предлага всекидневно. Не трябва да се изпада в песимизъм, подчертава Папа Франциск, защото „Светият Дух дарява на Църквата, със своя силен полъх, смелост в постоянството, в търсенето на нови методи на евангелизация”. В първите дни от Понтификата си, за всички е съвсем естествено да мислят, че избраното от Папата име е свързано със Свети Франциск. Мисли, които самият той потвърждава при срещата си с акредитираните журналисти от цял свят във Ватиканската аула „Павел VІ”. Светият Отец споделя изпитаните чувства по време на Конклава и по-специално припомня призива на кард. Хумес да не забравя за бедните:

„Не забравяй за бедните!” Тази дума остана запечатани в моите мисли: бедните, бедните. Веднага я свързах със Свети Франциск от Асизи… Той е човекът, който ни дава този дух на мир, бедният човек…. Колко бих желал една Църква бедна и за бедните!” (Аудиенция с журналистите, 16 март)

Първата неделя на Папата е изживяна от Франциск като един „нормален ден”. Той е един свещеник, един епископ и следователно отслужва една Литургия в енорията на Света Ана във Ватикана. При излизането му, сред радост и учудване, той поздрави многобройните присъстващи, които се бяха събрали извън входа на храма. Това е първото множество от хора за Папа Франциск, за един пастир, който не иска да се измъкне от своите верни. И който се завръща в логиката на Милосърдието, в ДНА на Хорхе Марио Бергольо както това се разбира и от неговото епископско мото, Miserando atque eligendo. Не ни изненадва, затова по време на първата молитва Ангел Господен пред препълнения площад Свети Петър, говори за любовта на Бог, който никога не се уморява да прощава:

„Той никога не се уморява да прощава, но ние, понякога, се уморяваме да искаме прошка. Никога не трябва да се уморяваме, никога не трябва да се уморяваме! Той е влюбеният Отец, който винаги прощава, който има това сърце на милосърдие към всички нас. Ние също трябва да се учим да бъдем милосърдни към всички”. (Ангел Господен, 17 март)

Два дни по-късно площад Свети Петър е изпълнен, но не само с вярващи, а също с държавни глави и религиозни лидери, сред които Патриарх Вартоломей. Денят е 19 март, литургичен празник на Свети Йосиф, покровител на Вселенската църква, а Папата предстоятелства Светата литургия за началото на Свети Петровото служение. Преди богослужението Папа Франциск прави дълга обиколка, с отворения джип, на площада, спирайки се неведнъж, за да поздрави вярващите, за да целуне децата. Отива при болните, страдащите, хората с физически недостатъци: благославя ги, прегръща ги. Любвеобилната прегръдка на един баща към най-нуждаещите се чеда. В думите на 266-я Папа се вслушват властимащите на Земята, но Папа Франциск поска до себе си и последните. От проповедта, фокусирана над темата за „закрилата” на ближния и творението, ще останат паметни думите за „упражняването на властта като служение”:

„Нека никога не забравяме, че истинската власт е служение и, че също Папата, за да изпълнява своята власт трябва да навлезе все повече и повече в това служение, чийто сияен връх е Кръста”. (Литургия за началото на Понтификата, 19 март)

Една от услугите, които Папата може да направи на човечеството е тази да бъде строител на мостове, именно един Папа и строител на мира. Свети Франциск е човек на диалога и Папата, който пръв взе неговото име, пожела да тръгне по пътя на Бедняка от Асизи, както щеше да каже на посланиците от целия свят, по време на аудиенцията на Дипломатическото тяло при Светия Престол:

„Бих желал диалогът между нас да помогне за изграждането на мостове между всички човеци, така че всеки да може да намери в другия не един неприятел, не един конкурент, а един брат, който да посрещне и да прегърне!” (Аудиенция на Дипломатическото тяло, 22 март)

Ден по-късно, едно събитие ще остане в историята: Папа Франциск се среща с Бенедикт ХVІ в Кастел Гандолфо. За първи път един Папа прегръща един почетен Папа. Това е прегръдка между двама „братя”, както подчертава развълнуван Папата Франциск. Това събитие се случва в навечерието на първата Велика седмица за новия епископ на Рим. На 24 март, Връбница, плахото слънце, стопля повече от 200 хиляди вярващи, дошли на площад „Свети Петър” за литургията. Сред тях многобройни младежи, към които Папата отправя окуражителни слова:

„Моля ви, не допускайте да ви отнемат надеждата! не допускайте да ви отнемат надеждата! Тази, която ни дари Исус”. (24 март, Връбница)

На Велики Четвъртък, Папата отива лично да посочи това насърчение на младежите от Римския затвор Казал дел Мармо. Папа Франциск умива нозете на 12 от тях, сред които две момичета. На тези младежи, той носи „прегръдката на Исус”, милосърдието на Бог, който никога не се уморява да прощава. Преди литургията In Coena Domini, отслужена в затвора за малолетни, сутринта епископът на Рим отслужи Литургията за благославяне на маслата със свещениците от своя диоцез. В проповедта, проповедта към римските свещеници, и не само към тях, да излязат от самите себе си и да отидат в перифериите, физически и тези екзистенциални, където народът страда повече. Един пастир, предупреди, не може да не познава своето стадо:

„Това искам от вас: бъдете пастири с мириса на стадото, пастири сред собственото стадо, и ловци на човеци”. (Литургия за благославяне на маслата, 28 март)

Всеки пастир, всеки християнин, припомня Папата в своя първи Кръстен Път на Колизеума, „трябва да знае, че Кръста на Исус е Словото с което Бог отговори на злото в света”. Ето от къде се ражда християнската надежда, известява Светият Отец на литургията за Възкресение Христово: от любовта на Христос, който победи смъртта. За втори път, след по-малко от три седмици, Папата Франциск излиза на централната ложа на Ватиканската базилика. „Христос Възкресе”, известява с радостно лице. А в пасхалното си послание, насърчава всички „в Рим и по света”, да позволят на Исус да ги преобрази:

„Нека Божията любов ни обнови, нека позволим на Исус да ни обича и позволим на силата на любовта Му да преобрази и нашия живот; за да се превърнем в средства на тази любов и канали, чрез които Бог да напои земята, да съхрани всичко сътворено и да разцъфти справедливостта и мира”. (Благослов „Към града и света”, 31 март)

Всяка сутрин Светият Отец отслужва литургия в параклиса на Дом "Света Марта". Неговите проповеди са синтезирани от нашето радио, и така верните от целия свят могат да имат коментара на Папата за Евангелието на деня. Икуменизъм, ангажимент към бедните, устрем към новата евангелизация: това са едни от темите, които новият Папа поставя в центъра на своето свещенство още от първия месец. Сред тях изпъква и вниманието, което Папата придава на миряните и особено на жените. На генералната аудиенция от 3 април, сред ръкоплясканията на площада, Папа Франциск възхвали женския гений в служба на Евангелието:

"А това е хубаво, това е част от мисията на жените, на майките, на бабите. Да се свидетелства на собствените деца, на собствените племенници, че Исус е жив, че той е живият, че той възкръсна. Майки и жени, вървете напред с това свидетелство!” (Генерална аудиенция, 3 април)

„Напред с това свидетелство”. Призив, който, с различни думи, но в същия дух, Папа Франциск повтаря на 7 април, когато на неделната молитва „Царице Небесна”, припомня Блажен Йоан Павел ІІ и приканва вярващите да не се страхуват да възвестяват Исус и да занесат по площадите сред хората. Следобед на същия ден, Папата поема духовното управление на Латеранската базилика, неговата катедрала като Епископ на Рим. Епископ и народ. Биномът с който се представи на света вечерта на 13 март, отеква със сила в поздрава на Папа Франциск към гражданите на Рим:

„Нека заедно вървим напред, народ и епископ, всички заедно, винаги напред с радостта на Възкресението на Исус: Той винаги е близо до нас”. (Литургия в базиликата „Сан Джовани ни Латерано”, 7 април)

svt/ jp/ rv