Уругвайските епископи: гей браковете са алогично равенство
„Назоваването по един и същи начин на различни реалности, с претекста за равенството,
не е справедливост, а несъстоятелна асимилация, която ще отслаби още повече брака.
Установяването на реалната разлика, не е дискриминация. Претенцията да се „уеднакви”
всичко и всички, без да се вземе под внимание действителността и моралните принципи,
на които се крепи, е конформизъм”. Това посочват католическите епископи в Уругвай
след приемането на закона за еднополовите бракове, одобрен от долната камара на Парламента
на 10 април, с което стана втората държава в Латинска Америка, след Аржентина, която
легализира този вид брак. В навечерието преди гласуването Постоянният съвет на Епископската
конференция призова законодателите да не гласуват закона за „егалитарния брак”, припомняйки,
че „дори и да е приет със закон, той остава неморален”. Особено безпокойство у епископите
поражда разрешението за осиновяване на деца от хомосексуалните двойки. „Съществува
опасността детето да се превърне в един предмет, особено когато на осиновяването се
гледа като право за всеки брак, без да се вземе под внимание, че при него трябва да
преобладава интереса на детето да расте с помощта на майчината и бащинска грижа”,
посочват епископите. Този закон, отбелязват те, „няма за цел ефективната закрила на
хомосексуалните двойки, а приравняването на хомосексуалните съюзи с традиционния брак”.
Епископите цитират думите на кард. Бергольо, седмици преди приемането на закона в
Аржентина през 2010 г.: „Под въпрос е идентичността и оцеляването на семейството:
баща, майка и деца. Под въпрос е живота на много деца, които ще бъдат дискриминирани
предварително и лишени от тяхното човешко израстване, пожелано от Бог, с една майка
и един баща. Под въпрос е цялостното отхвърляне на закона Божий, вписан в нашите сърца”.
Затова, епископите призовават „уругвайските мъже и жени да се присъединят към техните
усилия за едно справедливо и братско общество, където Евангелските ценности да процъфтяват
в семействата, за да могат бъдещите поколения да се запознаят с причините на вярата
и надеждата”.