Велика събота: Часът на Майката, мост между Страданието и Възкресението

Във Византийската Църква това е една древна традиция. На Велика Събота, погледът на вярващите се спира върху Мария, това е „Часът на Майката”. Застанала под Кръста, Мария, изживява страданието на своя Син, прегръща Го в ръцете си, ставайки по този начин Майка на Църквата. Пасхалното бдение, тази вечер от 20,30 часа е ритуал, който ще започне с Литургията на светлината в предверието на Ватиканската базилика, на която ще се запали Пасхалната свещ. След този първи момент от литургията ще последва процесия по дългия централен корпус на Базиликата със запалената пасхална свещ, от която присъстващите ще вземат светлина за своите свещи. Светлините на Базиликата се запалват, когато пасхалната свещ стигне до Големия олтар. За духовното и литургично значение на Пасхалното бдение пред микрофона на Радио Ватикана говори директорът на Папския богословски факултет "Марианум", отец Салваторе Мария Перела:

**********
"Традицията се корени в литургичната и духовна действителност на християнския Изток. На Велика събота Църквата е в тишина. Велика събота олицетворява молещата се в тишина Майка Божия и нейната вяра, която очаква изпълнението на Божиите обещания за нейния Син и човечеството. Както Мария взе участие в разпятието на нейния Син, оставайки под Кръста и съзерцавайки тайната на Кръста – израствайки във вярата си, поради което е установена от Исус „Майка на Църквата” – така Мария като свидетел на това събитие и това майчинство, препоръчва на Църквата в деня на Велика Събота да се очаква с вяра и в молитва радостта за Пасхата. Часът на Майката е мост между Страданието и Възкресението, но апостолите не го разбраха, защото не разбраха напълно Писанията. Дева Мария, още от началото, тръгна по пътя на вярата следвайки Исус и научавайки се от Него какво означава да бъдеш в Духа. Мария не можеше да предаде Христос, не можеше да се изгуби с другите, но оставаше концентрирана в Словото Божие, в нейната вярност на еврейска жена и християнка в обещанията на Бог. „Часът на Майката” ни сочи как се стои пред разпънатия вчера Бог, умрял днес, но който ще възкръсне на следващия ден.

Отец Салваторе посочва какво е посланието за съвременните християни, идващо от иконата на Дева Мария, очакваща възкресението на своя Син:

"Може да се каже, че избирането на Папа Франциск е като един пасхален дар на Исус. Светият Дух ни даде един Папа, който живеейки лично и по мистериозен начин голямата тайна на бедния, разпънат и солидарен Христос. Именно на тази Пасха – бидейки много свързан с Мария в чувствата, в надеждата, особено в придружаването на Мария, Майка и Учител – Папата ни учи, че да бъдеш до Мария е равностойно да бъдеш с Христос. Но преди всичко да стоиш като Мария означава да стоиш като учениците до Божия Син, който е Учител и Господ.

Богословът посочва и икуменическия аспект, който се съдържа в Часа на Майката:

"Молитвата отстранява всички свръхструктури изградени във времето: човешкото измерение, нарцисизма на всяко вероизповедание… Молитвата ни доближава до Бог и в този обединителен опит на Бог с Духа няма нищо за разделяне. Следователно, икуменическото измерение на това честване на вярата на Мария в очакване деня на Пасхата, обединява Западната и Източната Църкви в единствената Христова Църква".
jp/rv