Пътят на Христовите страдания води към Божията любов

Тази вечер от 21.15 ч. средноевропейско време Папа Франциск ще предстоятелства ритуала на Кръстния път, който по традиция се провежда на Римския Колизеум. Тази година текстовете на размишленията са съставени от група млади ливанци, под ръководството на маронитския Патриарх кард. Бешара Бутрос Рай. Инициативата е свързана с посещението Папа Бенедикт ХVІ в Ливан, през септември м.г., както и със ситуацията в Близкия Изток, която пряко ангажира участващите в молитвата. Затова текстовете на размишленията са силно повлияни от традицията на източната литургия, както и от апостолическото насърчение на Бенедикт ХVІ „Църквата в Близкия Изток”.

Кръстът ще бъде носен на първото и последното спиране от кардинала викарий на Рим, Агостино Валини; за второто и третото спиране от две семейства, едно италианско и едно индийско; от ІV до V-то спиране – членове на поклонническата асациация за болни Униталси (Unitalsi); за VІ и VІІ-мо спиране двама китайски семинаристи; за VІІІ и ІХ-то спиране двама монаси от Кустодията на Светата Земя; за Х и ХІ-то спиране две монахини от Нигерия и две други от Ливан, в ХІІ и ХІІІ спиране от двама младежи от Бразилия, във връзка с предстоящия Световен ден на младежта. Факлите от двете страни на Кръста ще бъдат носени от двама италиански младежи от диоцеза на Рим и от двама ливанци.

Папата ще отиде директно на площадката пред Колизеума, където е издигнат един навес: както през последните години това вече правеха другите предшестващи го Папи. Той не участва в Кръстния път, присъства и чака пристигането на Кръста. В края на Кръстния път Светия Отец ще произнесе кратко слово.

Размишленията ще бъдат четени от Орацио Коклите, журналист от Радио Ватикана, сматян за "исторически глас”, и Лина Састри, известна италианска актриса. Каролина Закарини ще направи представянето на отделните спирания.. Изображенията по време на Кръстния път са дело на анонимен францисканец от Витлеем от ХІХ век.

Здрава надежда и жива вяра: това са "средствата", които Кръстният Път предоставя на християнина, за да „тръгне по един нов път”. Размишлението над пътя на Христос към Голгота означава да се отправи поглед към злото и греха, накърняващи човечеството. Размишленията написани от група ливански младежи, под ръководството на кард. Бешара Бутрос Рай, предоставят отговор на предразсъдъците и омразата, които правят „човешкото сърце нечувствително и водят към религиозните конфликти”, на безграничната несправедливост и насилието. Вярата в Бог ни издига, а силата на Духа ни подкрепя и присъединява към волята Божия и ни учи, че любовта може всичко: това е отговорът от земята на кедровите дървета. Той идва от онзи, който лично е изживял страданията, от които е изпитал дискриминацията, на който не са зачитани правата.

На Колизеума, вечерта на Велики Петък, новото поколения на Ливан ще поискат религиозна свобода да бъде зачитана (VІІ спиране), за да могат различните религии „да служат заедно за общото благо и да допринесат за развитието на всеки човек и изграждането на обществото”. В ерусалимските жени, плачещи за Исус, могат да се видят днешните жени, накърнени в тяхното достойнство и жертви на дискриминацията (VІІІ спиране). Христос пада три пъти под тежестта на Кръста от човешките грехове, в които може да се види раната от разделенията, които в Църквата (ІХ спиране) „отдалечават християните едни от други”.

В размишленията на младите ливанци се долавя съвременната действителност, но и силните молитви отправени към Бог: за онези, които подобно на Пилат, „използват тяхната власт в служба на несправедливостта и потъпкват достойнството на човека и неговото право на живот (І спиране); за онзи, който вярва, „че може да заеме мястото на Бог и да определи сам кое е добро и кое е зло”, „в името на разума, властта и парите”; за онзи „сляп секуларизъм, който задушава ценностите на вярата и морала в името на една предполагаема защита на човека”.

Пред „жестокия фундаментализъм, който взима като претекст закрилата на религиозните ценности” (ІІ спиране), младежите призовават да се отправи поглед към Христос, който се уподоби с най-слабите. Само тогава, унижените и страдащи народи, „по-специално тези от измъчения Близък Изток”, ще могат да носят заедно с Него „техния кръст на надеждата”.

В размишлението за ХІІ спиране се припомня, че в Кръстната смърт на Исус се възвеличава живота в Христос; оттук се поражда молитвата за онези, които насърчават аборта и защитават евтаназията, „за да полагат усилия за изграждането на цивилизацията на живота и любовта”. Накрая, полагането на Исус в гроба, водещо до тишината на Велика Събота и голямата надежда, преди всичко за онези, които търсят смисъла на живота, за да повярват, че Христос победи смъртта и греха.

jp/ svt/ rv