Проповед на отец Йоан Хаджиев за Връбница: Исус има надежда в нас

"С горещо желание пожелах да ям с вас тая пасха, преди да страдам" (Лука 22,14-23,56)

В неделята, в която честваме Влизането на Исус в Ерусалим и началото на Страстната седмица, откъсът от Евангелието разказва за Страданието на Нашия Господ Исус Христос. Единият от „злодейците, разпнат до Него на кръст”, се обръща към Господа с вяра: „Исусе, спомни си за мен когато влезеш в Царството си.” А Исус му отговаря: „истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая." Евангелският откъс за Страданието на Исус коментира отец Йоан Хадижиев от ордена на Босите кармелитани, специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим.

******
Скъпи братя и сестри,
Днес е Връбница - неделята на Божието страдание. Литургията ни предлага един много богат текст, който разказва за последните моменти от живота на Спасителя. Исус страда и е изпълнен с мъка, но както през целия Си земен живот, иска и сега да изпълни Божията воля. Христос е изоставен от всички, никога досега не е бил толкова самотен. Изоставен е от тълпите, изоставен е от приятелите си. Дори и апостолите, тези върху които е планирал да съгради Църквата си, го изоставят. Петър се отказва от Исус. Иска да го изхвърли от живота си, понеже заради Него могат да го споходят мъчения и нещастия. Иска да заличи изцяло Исус от живота си, иска да заличи всеки спомен за прекараното време заедно. Иска, но не може! Иска, не може да изхвърли от съзнанието си Спасителя. Следва Го отдалеч, чак до дома на първосвещеника. Въпреки че е обещал да отиде с Исус "и в тъмница, и на смърт", три пъти се отказва от Месията. Казва "Не съм!", отричайки, че е ученик на Исус, но откричайки се и от своята цяла същност. Изведнъж, някак си случайно, Исус поглежда Петър. Това събужда в него сълзи на разкаяние, понеже се е отказал от Този, който бе избрал за смисъл на живота си. Исус го поглежда със Своя милосърден поглед не за да го осъди, а за да му даде още един шанс.

Исус има надежда в нас! Винаги има надежда за нас, но само дотогава, докато ние не изгубим сами надежда в себе си и вместо сълзи на разкаяние като Петър, пролеем сълзи на отчаяние като Юда.

отец Йоан Хаджиев