Росен Плевнелиев: Ватикана се променя, Църквата се променя, и ние трябва да се променим

Българският президент Росен Плевнелиев бе първият българин, който срещна и поздрави Папа Франциск. Това стана след литургията за неговата интронизация във Ватикана, когато държавни представиели поднесоха лично поздравленията си към новия Папа. За по-малко от година Росен Плевнелиев се среща с двама папи, след като миналата година бе приет на аудиенция от Бенедикт ХVІ в рамките на официална българска делегация за празника 24 май. След церемонията във Ватикана, на пресконференция в българското посолство в Рим Росен Плевнелиев сподели впечатленията си от Папа Франциск и от неговите послания:

*********
„Първо самата церемония бе изключително впечатляваща и въодушевяваща. Целият световен елит, един огромен площад и много силни послания. Това, което най-много ще запомня от днешния ден са думите на Папата, който каза: „Обръщам се към всички властимащи, и ви моля да разберете, че тези, които имат власт, трябва не да управляват хората, а трябва да служат на хората. Моля ви да разберете, че силни са тези, които вярват в добрината и правят добро.” Тези негови думи отекнаха много силно на фона на целия световен елит и на фона на тази планета, която видя своя нов лидер”.

Вие разговаряхте с него, какво точно му казахте?
Посочих, че връзките между Ватикана и България са вековни. Разказах му за 1150 годишнината, която честваме тази година от делото на светите братя Кирил и Методий. Разказах му също така за първите дни на българската държавност: още от тогава Ватикана и България са заедно. В последните дни имах възможност наистина във детайл да проуча българската история. Знаете католическата общност в България и връзката на България с Рим, с тяхната хилядолетна история, формират българската държавност в много отношения: дали това е кореспонденцията на Княз Борис с Папата по онова време, дали за тогавашния епископ Формоза, който вследствие става Папа, когато се връща от България, и е формирал възгледите на Княз Борис, дали след това Парчевич, Чипровското възстание и много други невероятно важни моменти от българската история. Тези петстотин години османско владичество през които българската католическа общност е била мост за България към развития Запад и към възраждането. Разбира се неможах да му разкажа всичко това в детайл, но си поговорихме достатъчно дълго. Пожелах му Господ да му дава сили, да му дава здраве и да води този свят по начина по който той до сега даде заявката: със скромност, но с визия и със сила.

Някой наблюдатели и медии оцениха отношенията между България и Ватикана през последната година като неособено добри, отбелязвайки факта, че ние нямаме представите пред Светия Престол. На каква фаза са отношенията ни и каква е позицията ви по този въпрос?
Отношенията между България и Ватикана са наистина много добри и на нивото на тази хилядолетна история, която ни свързва, уважение и доверие. Но все пак, няма да скрия своето разочарование над факта, че повече от година и половина българската държавност не успя да излъчи посланик, който е приемлив и може да защити нашите интереси тук. Дал съм много ясни инструкции и се надявам този въпрос да бъде много бързо приключен.

Вие бяхте седнал до г-жа Дилма Русев с която разговаряхте. Бяхте сред елита на Европа и на света. Имахте ли възможност, видяхме че разговаряхте и с европейските лидери. Можете ли да споделите нещо с кой какво си говорихте?
Говорих с много, много европейски и световни лидери. С Джо Байдън разменихме доста мисли по темата за стратегическото партньорство между България и Съединените Щати, но също с канцлера Ангела Меркел, много европейски и световни лидери. Разбрахме се с президента на Македония да се видим в Охрид в скоро време. Разбрахме се с президента Херман Ван Ромпой, с президента Барозу също много скоро да направим едно общо посещение на българска делегация отново в Европа, за да разговаряме по темата за третия либерализационен пакет, който е много важен за страната. Обсъдих с всички ситуацията в България, те питат, разпитват, включително и Дилма Русев като голям приятел на България, каза в прав текст „какво става в моята любима държава?”. Между другото се разбрахме, че много скоро ще довършим преговорите за подписване на споразумение между министерствата на образованието на България и Бразилия, което ще открие възможността бразилски студенти да учат в България, а български в Бразилия. Говорих си разбира се с много други президенти, като президента на Сърбия, министър-председателя на Косово, хора от целия свят. България е една държава, която има добра репутация и това трябва да се пази и развива. България наистина трябва да работи за своето самочувствие. Задължително на подобни събития, когато целия свят е затаил дъх, когато световния елит е там, няма как и ние да не сме там и това ни прави част от голямото семейство. От тук нататък разбира се важни са и делата. Затова аз се надявам, и искам тук също така да кажа, че за мен беше много символично, че на 13 март бе избран новия Папа и в същия този ден в България встъпи новото служебно правителство. За мен това беше много специален ден, в който избора на Папата лично мен ме вдъхнови, че вървим напред.

Изборът на този Папа е съпътстван от много знамения….
Много наистина. Ето виждате как Ватикана се променя, Църквата се променя, и ние трябва да се променим. Аз пожелавам по-голяма отвореност и на нашата Църква, както и ето виждате, силна комуникация и защита на националните интереси. Днес обсъдихме и проблема, който имаме и с църквата на Фонтана ди Треви. Направихме план за действие, така че се надявам следващите седмици и там да имаме добри резултати. Това е важно да имаме самочувствието на нация, която е отворена към света, света да ни уважава, да ни припознава, а и ние да добавяме стойност.

Щастливото съвпадение между избора на Папата и българското правителство, и двете носят надежда. Папата, както и новото българско правителство са носители на ценности, представени от нови лица и нови идеи: какъв би могъл да бъде приноса на Католическата църква в България именно в този преходен период?
Много е силно нашето католическо семейство в България, над 70 хиляди. Лично аз няколко пъти ги посетих. Бях в Раковски, в Чипровци и ще продължа да го правя. Много ми се иска да вървим по пътя на интеграцията. Много ми се иска тази подадена ръка, която ние виждаме и днес от Ватикана и специално от Йоан Павел ІІ, който беше символа на това, да продължим в същия дух, защото всичко ни свързва и нищо не ни разделя. Много искам да видя нашата Православна църква по-отворена, по-комуникативна, като част от това голямо глобално семейство на християнските държави. Искам да ви кажа, че много зависи, ето вие казахте нов подход, нова надежда тук във Ватикана и по света, в България ново служебно правителство, но много зависи и от министрите и от членовете на новото служебно правителство, дали те ще променят подхода, защото хората излязоха по улиците в България и казаха така: „ние искаме нашия глас да бъде чут, ние искаме да има по-силен граждански контрол, и ние искаме политиците независимо дали са сини или червени, дали е Левски или ЦСКА, дали е ляво и дясно, ние искаме те да постигат видими резултати в интерес на обществото. Такава е и заявката на новия Папа. Той каза много ясно: бедните, тези които имат най-много нужда, аз заставам зад тях, заставам за промяна. Същевременно и с нов морал и с нов подход. Много искам, а това го очакват и българските граждани: наистина фокус над проблемите на нацията и едно по едно решаване на проблемите на нацията. Не винаги политическите битки, не винаги чисто парламентарния, чисто партизанския подход е продуктивен и специално видяхме в България също, че не работи добре. Това, което е важното то се случва тук, трябва да се случи в България: чуй народа, работи за народа и както днес Папата каза, аз никога няма да забравя неговите думи, „служи на народа, не го управлявай, служи му”.

Антоанета Николова, Димитър Ганчев