Папа Франциск: истинската власт е да служим на последните и съхраняваме творението
„Истинската власт”
на един Папа е в смиреното служение към най-малките и да пази с доброта и нежност
цялото човечество. С тези вълнуващи слова Папа Франциск даде началото на своя понтификат
с тържествената Света литургия, която предстоятелства на площад „Свети Петър”. Повече
от 200 хиляди души взеха участие на литургията, сред които официалните делегации на
повече от 130 държави и международни организации, които Папата поздрави лично след
края на богослужението.
Властта на Свети Петровия приемник се видя в спонтанния
жест на Папа Франциск, когато напълно в неговия стил слезе от папамобила, за да прегърне
с безкрайна нежност един парализиран човек, невидим за хилядите вярващи. Така Свети
Петровото служение на Папата започва тук, но насочена да достигне най-малките и най-нуждаещите
се. По-късно в проповедта си поясни в какво се състои „властта” на един Папа:
„Нека
никога не забравяме, че истинската власт е служение и че също Папата, за да изпълнява
своята власт, трябва да навлезе все повече и повече в това служение,
чийто сияен връх е Кръстът; за пример трябва да вземе смиреното, конкретно, богато
на вяра служение на Свети Йосиф. Като него трябва да разтвори ръцете си, за да съхрани
целия Божи народ и да приеме с любов и нежност цялото човечество, преди всичко най-бедните,
най-слабите, най-малките, онези, които Матей описва в последния съд
на любовта: онзи, който е гладен, жаден, който е чужденец, гол, болен или в затвора.
Само, който служи с любов, знае да пази!”.
Това
е „програмата” на неговия Понтификат, който започна пред гроба на Свети Петър във
Ватиканската базилика. Оттук Папата, заобиколен от Патриарсите на Източно-католическите
църкви, кардиналите, епископите и свещениците, придружен от литийния химн „Laudes
Regiae”, в процесия се отправи към олтара на площада, място на мъченичеството и смъртта
на Свети Петър. Тук, от кард. Жан-Луи Туран, който пръв извести на света името на
Папата, получи Палиума, а от кард. Анджело Содано, декан на Кардиналската колегия,
получи Пръстена на Рибаря. „Ти си Петър” (“Tu es Petrus”) произнасят шестима кардинали,
които коленичат пред него в знак на послушание от името на цялата Кардиналска колегия.
След литургичните четива и Евангелския откъс, произнесен този път само на гръцки език,
Папа Франциск започва своята проповед, която всички с трепет очакват. Говори за Свети
Йосиф и не забравя да поздрави Папа Бенедикт за неговия имен ден. Изключителната задача,
поверена на Свети Йосиф, земен баща на Исус и съпруг на Дева Мария, пояснява Папата,
е тази да бъде „пазител”:
„Йосиф е „пазител”, защото знае да слуша Бог,
води се от Неговата воля и заради това е още по-чувствителен към поверените му хора.
Съумява с реализъм да чете събитията, внимателен е към онова, което го заобикаля,
знае да взима мъдри решения. Той, скъпи приятели, е пример за това как трябва да отговорим
на Божия призив: благосклонно и с готовност. В него можем да видим кой е центъра на
християнския живот: Христос! Нека пазим Христос в нашия живот, за да пазим другите
и творението!”.
Думите на Папата са ясни, но приканващи и към отговорност,
когато посочва, че „званието да пазим, да съхраняваме, не касае само нас християните,
а всички хора”:
„Трябва да пазим цялото творение, красотата на творението,
както ни казва библейската книга Битие и както ни показа Свети Франциск от Асизи:
трябва да зачитаме всяко Божие творение и околната среда, в която живеем.
Трябва да закриляме хората, да се грижим за всички, за всяка личност с любов, по-специално
към децата, възрастните, най-уязвимите и които понякога се намират в „покрайнините”
на нашето сърце.”
Отдясно на папския престол, поставен пред металните врати
на Базиликата „Свети Петър”, седят повече от 130 държавни и правителствени глави,
ръководители на наднационални организации, към които Папа Франциск отправя своите
обикновени, но наситени с пастирска чувствителност думи:
„Моля всички онези,
които заемат отговорни длъжности в икономическата, политическата или обществена сфера,
всички мъже и жени с добра воля, нека бъдем „пазители” на творението,
на Божия промисъл, вписан в природата, пазители на ближните, на околната
среда; нека не позволяваме на знаците на разрухата и смъртта да придружават нашия
път тук на този свят! Но, за да „пазим и съхраняваме”, трябва да се
грижим за нас самите!... Нека не се страхуваме от добротата и от нежността!”
„Нека
сме изпълнени с надежда, дори и без да имаме основание за надежда” бе призивът на
Папата, вдъхновен от посланието на Апостол Павел до римляните, в края на неговата
проповед:
„Днес имаме нужда да видим светлината на надеждата и да дарим
ние самите надежда. Закрилата на творението, на всеки мъж и жена, с погледа на нежността
и любовта означава да отворим хоризонта на надеждата, да дарим лъч светлина сред множеството
облаци и да занесем топлина на надеждата.”