Пътеводител

Многобройни са любопитните факти свързани с Конклава и овакантения Свети Петров престол. Предлагаме кратки обяснения на термините, които могат да помогнат да разберем онова, което се случва през тези дни във Ватикана.

Пръстен на рибаря: (лат. anulus piscatoris, също наричан и папски пръстен и пръстен на св. Петър) е вторият официален атрибут на Римския папа, заедно с тиарата. Наричан е пръстен на рибаря, за да напомня, че Папата се явява наследник на апостол Петър, който е бил рибар (Лука 5, 1-11). На пръстена е изобразен свети Петър и риби. За първи път пръстена се споменава в писмо на папа Климент IV до неговия племенник през 1265
г. Пръстенът е използван и като печат от Папата за подпечатването на папските послания и други документи. Пръстенът на Рибаря се разрушава или се прави негоден за употреба (като този на Бенедикт ХVІ) по време на една от генералните конгрегации, т.е., подготвителните срещи на кардиналите. За всеки нов папа се изготвя нов пръстен, на който се гравира името му на латински. Новият пръстен се поднася на новия папа по време на коронацията или интронизацията му от декана на Колегията на кардиналите.

Кардиналска барета: пурпурно червена четириъгълна барета без пискюл, която символизира кардиналското достойнство. Тази привилегия е дадена от папа Пий ІV през 1564 г. Заради свещения и духовен характер на кардиналското служение, от Втория Ватикански събор Римският Папа е този, който поставя баретата на кардинала, по време на публичен консисторий: до 1969 г. държавните глави на Италия, Франция, Испания и Португалия са имали привилегията да поставят лично беретата на новоизбраните кардинали след консистория.

Камерлинг: това е кардиналът предложен от Апостолическия двор. Той е част от Свещената Кардиналска калегия и е назначен от Папата. По време на Вакантния Престол той изпълнява служебно-оперативни функции отнасящи се до временното административно управление на Църквата; отговорен е за имуществения и икономически надзор на Светия Престол; затваря и запечатва личния апартамент на Римския Папа; отговаря за Апостолическия дворец във Ватикана, Латеранския дворец и Апостолическия дворец в Кастел Гандолфо; не губи своите правомощия при смърт или, както в настоящия Вакантен Престол, при оттегляне на Папата от Свети Петровото служение.

Конклав: под Конклав (cum clave=под ключ) се разбира, както затвореното място, където кардиналите избиратели се събират, за да избират нов Папа, така и физическата асамблея на кардиналите събрани и затворени за избора. Още от самото и изграждане Сикстинската капела е мястото, където се провежда Конклавът.

Избиратели: имащи право да избират Римския Папа са единствено кардиналите на Светата Римска църква, но само онези, които преди деня на смъртта на Папата и в деня на овакантяването на Свети Петровия престол не са навършили 80 годишна възраст. Максималният брой кардинали избиратели не трябва да надхвърля 120. Настоящата форма на Кардиналската колегия е много различна от изначалната. Колегията е символичен представител на една местна Църква, тази на Рим, включваща дяконите, свещениците и епископите, съставящи римския клир, натоварен за избирането на първият сред всички епископи. С някой малки изключения, днес не всички кардинали са римляни. Тъй като епископът на Рим, като Свети Петров приемник, притежава харизмата и служението на глава на световния епископат и пастир на вселенската Църква, се открои необходимостта да се повери отговорността за неговия избор на кардиналите от всички части на света. Това бе реализирано преди всичко след Втория Ватикански събор. Важно е да се отбележи, че след издигането на един епископ в кардиналски сан, той е назначена за титуляр на една римска църква, което го причислява към членовете на римския клир. В настоящия момент Кардиналската колегия е съставена от 207 кардинала, представители на петте континента. От тях 117 са избиратели, а 90 са навършили 80 годишна възраст и нямат право да участват в Конклава.

Декан на Свещената кардиналска колегия: е Кардиналът primus inter paris (първи сред равните на него) който предстоятелства и представя Кардиналската колегия. През на Вакантния Престол, по време на който управлението на Църквата е поверено на Кардиналската колегия, има координационни функция: свиква кардиналите за Конклава, ръководи различните етапи за избирането на Папа, задава на новоизбрания въпроса дали приема или не и какво име избира. Ако кардиналът-декан не може да вземе участие в Конклава поради навършена 80 годишна възраст, според нормите съдържащи се в Апостолическата конституция на Павел VІ „Ingravescentem aetatem”, неговите функции по време на избирателните фази в Сикстинската капела се изпълняват от заместник-декана. Ако и той не може да присъства на Конклава, тази функция се поема от първия кардинал според реда на предимство.

Папски герб: в хералдиката той исторически е съставен от два кръстосани - златен и сребърен - ключа, над които е поставена тройната тиара отличаваща се с висока, яйцеобразна форма, носена от папата, увенчана с неголям кръст и 3 венеца. В своя герб Бенедикт ХVІ замества тройната тиара с епископската митра с три позлатени ленти, припомнящи трите венеца от тройната тиара.

Високопреосвещенство: почетна титла, която се дава само на Кардиналите на Светата Римска църква.

Черен и бял дим: димът излиза от специален комин поставен на покрива на Сикстинската капела специално за Конклава. Белият дим е знак на радост за избирането на нов Папа, а черният на разочарование за липсата на съгласие между кардиналите. Белият дим се получава от изгарянето на избирателните бюлетини, като към тях се прибавя мокра слама и/или химически вещества. Черният дим се получава при изгарянето на избирателните бюлетини, бележките и документите от гласуването като се прибавя оцветяващо вещество. От Конклавът през 2005 г. белият дим е придружен с празничния звън на камбаните на Ватиканската базилика „Свети Петър”, а печките са две: към традиционната, където се изгарят бюлетините е прибавена втора в която се поставят изкуствени димни вещества за по-добрата видимост на дима.

Йоан: най-често срещаното папско име. До днес 23-ма са Папите избрали името на евангелиста Апостол Йоан. Със своя избор Йоан ХХІІІ, Папа Ронкали, заздрави прекъсването причинено от антипапата Йоан ХХІІ, избран се през 1410 г. След цели 548 години, на 28 октомври 1958 г., Анжело Ронкали избира отново името Йоан, възобновявайки прекъсната традиция.

Клетва: полага се от кардиналите-избиратели. Клетвата, съдържаща се в Апостолическата Конституция Universi Dominici gregis на Йоан Павел ІІ, гласи: „Всички ние и по отделно кардинали-избиратели, присъстващи на този избор за Върховен Първосвещеник, обещаваме, задължаваме се и се заклеваме да спазваме предано и стриктно всички разпоредби съдържащи се в Апостолическата Конституция на Върховния Първосвещеник. Също така, обещаваме, задължаваме се и се заклеваме, че всеки един от нас, който по божествено разпореждане, бъде избран за Върховен Първосвещеник, да се ангажира да спазва предано Свети Петровото служение на Пастир на Вселенската Църква и да утвърждава и защитава смело духовните и светски права, както и свободата на Светия Престол. Преди всичко, обещаваме, задължаваме се и се заклеваме за спазваме с голяма преданост и с всички, както свещенослужители така и миряни, тайната за всичко онова, което се отнася до избора на Върховния Първосвещеник и за всичко, което е се случва в мястото на избора, отнасящо се до директно или косвено до преброяването на гласовете; да не нарушаваме при никакъв случай тази тайна, както преди, така и след избора на нов Папа, освен ако не е дадено недвусмислено разрешение от самия Папа; да не подкрепяме или покровителстваме каквато и да е вмешателство, опозиция или каквато и да е друга форма на намеса, с която светски власти от който и да е ред или ниво, или групи и отделни личности искат да се намесят в избора на Върховен Първосвещеник.” След произнасянето на клетвата всеки един кардинал поотделно произнася следната клетвена формула: „Аз също (произнася се собственото име) кардинал (произнася се фамилното име) обещавам, задължавам се и се заклевам: нека Бог да ми помага и тези Свети Евангелия, които докосвам с ръка.

Habemus Papam: това е тържественото и радостно възклицание отправено към народа на площад „Свети Петър”, с което кардинала-протодякон възвестява от централната ложа на Ватиканската базилика избора на нов Папа. Думите на латински на произнесени от кардинала-протодякон, който при този Конклав ще бъде кард. Жан-Луи Туран, префект на Папския съвет за междурелигиозния диалог, са следните: Annuntio vobis gaudium magnum: habemus Papam — Eminentissimum ac Reverendissimum Dominum, Dominum (името на избрания), Sanctae Romanae Ecclesiae Cardinalem, (фамилното име), qui sibi nomen imposuit (папското име). В превод думите са: „Известявам ви голяма радост: имаме Папа! Негово Високо Преосвещенство и преподобен Господин, Господин (името) Кардинал (фамилно име) на Светата Римска Църква, който приема името (избраното име за Папа)”.

Начало на понтификата: на 18 февруари 2013 г., седмица след вестта за оттеглянето си от Свети Петровото служение, Бенедикт ХVІ съобщи на главния церемониер на папските богослужения, монс. Гуидо Марини, някой промени в „Ordo Rituum pro Ministerii Petrini initio Romae Episcopi”, ритуалния документ, който регламентира и „представя предвидените богослужения в различни времена и на места свързани със епископското седалище в Рим относно пастирската грижа на неговия Епископ за цялото паство на Господа”. По-специално е възстановен акта на послушание на всички кардинали присъстващи на съслужението в началото на Свети Петровото служение. По този начин, жеста извършван в Сикстинската капела веднага след избора от кардиналите-избиратели, придобива отново едно публично измерение, насочено към цялата Кардиналска колегия и приема същевременно универсален характер.

Стаята на сълзите: така се нарича стаята в Сикстинската капела, изпълняваща функцията на сакрестия, в която новоизбраният Папа, се усамотява в молитва, след която следва обличането с папските одежди, преди излизането му на централната ложа на Ватиканската базилика.

Motu Proprio: това е върховен документ, който удостоверява, че съдържанието в него е по собствена инициатива на царуващия римски папа. С Motu Proprio от 25 февруари 2013 „Normas nonnullas”, Бенедикт ХVІ промени някой правила за провеждането на Конклава. Според документът, колегията на събраните кардинали по време на Вакантния престол могат да свикат предсрочно Конклава за избирането на нов Папа. Освен това, Бенедикт ХVІ въведе промени и необходимото мнозинство за избора на Папа, за който в случай на балотаж са необходими две трети от присъстващите и гласуващите кардинали с изключение гласовете на двама кандидати в балотажа. С Motu Proprio е установена като единствено наказание отлъчването на всеки, който наруши тайната за избора на Папа.

Папското име: свободният избор на ново име от страна на новоизбрания Папа е многовековна традиция и е символ на отъждествяването му със Свети Петровото служение. Въпросът „Как искаш да бъдеш наричан?” за избирането на новото име е отправен от кардинала Декан, или този опълномощен от негово име. Не съществува точно установено правило, което да налага избора на име. От 999 г., която Силвестър ІІ, със светското име Джирберто дел Алверна, оповестява своето ново име, до Бенедикт ХVІ – Йозеф Ратнцингер – само двама папи запазват своето кръщелно име: през 1522 г. Адриан VІ (Адриан Флоренц ди Утеркт) и през 1555 г. Марчело ІІ (Марчело Червини).

Пансион „Света Марта”: днес познат като „Domus Sanctae Marhae” във Ватикана. Дом Света Марта е мястото където пребивават временно, както през 2005 г., кардиналите участници в Конклава. Домът е основан през 1884 г. от Папа Лъв ХІІІ, от началото като лазарет за болни от холера, а в следствие се превръща в пансион за поклонници. След подписването на Латеранските споразумения се превръща в пансион за епископите и служителите във Ватиканските ведомства. След цялостно преструктуриране, със събарянето на старата сграда, днес Света Марта е модерна резиденция, използвана по принцип от Римската курия, кардиналите и епископите дошли в Рим за Синода или Консистория, и както в този случай за приютяването на избирателите от Конклава. Дом Света Марта ще бъде и временната резиденция на новия Папа до приспособяването на Папския апартамент в Апостолическия дворец според неговите изисквания.

Папа: от гръцката дума papas или pappas, която означава баща. Тази титла днес се дава само на Върховния Първосвещеник на Римокатолическата църква, защото е баща на всички вярващи. В първите векове на Църквата, с тази титла са наричани всички епископи. Но от ІV век се утвърждава като титулярно наименование на Епископа на Рим.

Universi Dominici gregis: това е Апостолическата конституция, обнародвана на 22 февруари 1996 г., литургичен празник „Престол на Свети Петър”, с която Блажен Йоан Павел ІІ внася изменения и осъвременява правилата регулиращи вакантния Апостолически Престол и избора на приемник на Свети Петър. Бенедикт ХVІ не публикува своя Апостолическа конституция, но на 11 юни 2007 г. и на 18 февруари т.г. с две Motu prpоrio, уточни и промени някой аспекти от конституцията на Йоан Павел ІІ.

Кворум: в 62 параграф на Universi Dominici gregis Йоан Павел ІІ премахва гласуванията чрез акламация (per acclamationem seu ispirationem) и чрез споразумение (per compromissium), оставяйки единствено тайното гласуване при избора на нов Папа. В Motu proprio Normas nonnulla, Бенедикт ХVІ определя, че за канонически валидния избор на Папа са необходими „две трети от гласовете, изчислени на базата на присъстващите и гласуващи избиратели”.

Оттеляне от Свети Петровия престол: Кодексът по Каноническо право ясно подчертава, че един Папа може да се откаже от своя мандат. В параграф 2 на член 332 се казва: „В случай, че Римският Първосвещеник подаде оставка, за нейната валидност се изисква тя да бъде подадена свободно и съобщена по подходящ начин, но не изисква да бъде приета от когото и да е било.”

Слуга на слугите Божии (Servus Servorum Dei): благодарение на Папа Григорий І Велики, този израз се превръща в една от папските титли: показва състоянието на дълбоко смирение в Свети Петровото служение. Това название се използва от Светия Отец като отговор на употребата от страна на Константинополския патриарх Йоан на термина „вселенски патриарх”.

Папски титли: другите титли на Папата са: Епископ на Рим, Наместник на Исус Христос, Приемник на Княза на Апостолите, Върховен Първосвещеник на Вселенската църква, Примас на Италия, Архиепископ и Митрополит на Римската провинция, Върховен глава на Града-държава Ватикана.

Ватикана: според някой исторически източници Ватиканският хълм в Рим дължи името си на древното римско божество Ватиканус; според друга хипотеза името произлиза от латинската дума “vaticinor”, „предсказвам, предвещавам”, свързано със съществуването в тази зона на места обитавани от гадатели и предвещатели. Тази хипотеза вероятно се поражда от силното етруско присъствие в района. В древността територията на днешния Ватикан е заета от пустеещи оградени с блата земи в покрайнините на разположения на отсрещния бряг на река Тибър град Рим. В началото на 1 век блатата са пресушени от Агрипина Стара, която изгражда на Ватиканския хълм нови градини. Нейният син, император Калигула, започва да строи там арена, която е завършена при император Нерон и става известна като Цирк на Нерон. Калигула донася от Египет и обелиска, разположен днес в центъра на площад „Свети Петър“. Циркът на Нерон, разположен частично под южната част на днешната базилика „Свети Петър“, става едно от местата, на които в средата на 60-те години на първи век са измъчвани много християни. Според традицията, сред тях е и свети Петър, убит и погребан в общ гроб край арената, на мястото на днешната църква. В близост до цирка през Античността са разположени и гробища, които са до голяма степен унищожени в хода на историята и са окончателно и систематично разкопани през 1939-1941 година. През 326 година, по времето на император Константин I, на мястото на предполагаемия гроб на свети Петър, е изградена посветена на него църква, известна като Константинова базилика. Около нея постепенно през вековете се изграждат сгради, църкви, градини, които дават началото на Ватикана такъв какъвто го познаваме днес.

svt/ rv