Сикстинската капела, вдъхновяващ свидетел на избора на папи
В затворената от вторник
Сикстинска капела, вече са поставени двете печки, в които ще бъдат изгаряни бюлетините,
а техният дим ще извести избора на новия Папа. В навечерието на Конклава, директорът
на Ватиканския пресцентър отец Федерико Ломбарди привлече вниманието на журналистите
върху поетичното творение на папа Йоан Павел II "Римски Триптих", вдъхновен от стенописите
на Микеланджело. В него Папа Войтила припомня как фреските на Микеланджело, са вдъхновили
кардиналите в двата конклава, в които е участвал и самия той.
"Точно тук,
в подножието на този невероятен сикстински полихром, кардиналите се събират, за да
връчат с отговорност ключовете на Божието Царство – се казва в „Римския Триптих”.
Микеланджело и този път ще ги обгърне със своето видение. Така беше през август, а
след това през октомври на паметните години от двата конклава, и така ще бъде отново.
Видението на Микеланджело трябва да им заговори".
Йоан Павел ІІ винаги е подчертавал
връзката между изкуството и вярата и това се проявава със специален характер в поетичните
стихове на Римския Триптих, въдхновен от съзерцанието на фреските на Сикстинската
капела – мястото, където става изборът на Папа. В увода на творбата на Войтила, написан
от тогавашния кардинал Ратцингер, се припомнят двата конклава и как те са били вдъхновени
от стенописите на Микеланджело.
Дали изкуството може да изиграе роля в деликатната
и решителна фаза на Конклава? Отговаря директорът на Ватиканските музеи Антонио
Паолучи:
”Фреските в Сикстинската капела са доктрината на Църквата,
изразена в рисунки: от "Fiat Lux" до Апокалипсиса, от Новия и Стария Завет, от Страшния
съд за всички и за всеки. Има от всичко, в около 2500-те квадратни метра на сикстинските
фрески. Ако кардиналите-избиратели имат очи да видят, ще разберат деликатността на
тяхната роля и тежестта на техните решения. Това означава, че Сикстинската капела
е това, за което е била създадена и украсена с тези изображения: достатъчно е да споменем,
че папа Сикст IV дела Ровере, възлага изграждането на голямата капела да бъде със
същите размери като този на изчезналия храм в Йерусалим. Размерите са записани, както
в Библията, така и в Книгата на царете и е един вид Ноев ковчег за новия и окончателен
съюз между Бог и неговия народ, под знака на Римската Църква.
Но какво точно
разказват тези фрески, какво могат да комуникират в един такъв деликатен и важен момент
като Конклава?
„Когато кардиналите влязат в Сикстинската капела за Конклава,
се получава един оптичен ефект, явно търсен нарочно: погледът веднага попада върху
първото изображение отдясно. Изпъква стенописът на Пиетро Перуджино, представляващ
предаването на ключовете: Петър на колене, Христос пред него; на практика касае папската
институция в Рим. Това е първото нещо, което кардиналите ще видят, а когато седнат
по местата си, погледът им ще бъде насочен към Страшния съд, към горната част на стенописа,
където се намира една скъпа за Микеланджело сцена: ангелите, носещи атрибутите свързани
със Страстите Христови. Но защо именно са изобразени тези епизоди? Тъй като пред съда
на Всевишния ще бъдат тези доказателствата за всеки един от нас, както и за кардиналите.
Ние ще бъдем спасени или прокълнати според верността ни към Христос”, казва Паолучи.
Може
ли да се каже, че стенописите, както тези на Микеланджело, така и на Перуджино, както
и на другите ренесансови художници се раждат, за да украсят залата, в която ще бъдат
избирани наследниците на Петър?
„Сикстинската капела се ражда като капела “magna”,
като голяма параклис на Папата в Рим. Това е мястото за големите литургии, за големите
събития и следователно и за избора на нов Папа. Говорейки символично, това е Ноевият
ковчег на сближаването.
В настоящия момент Сикстинската капела е затворена
за обществеността и вече се подготвя за Конклава. Но как са организират Ватиканските
музеи през тези дни?
”Във Ватиканските музеи се усеща температурата на Конклава
- казва директорът Паолучи - защото Сикстинската капела е най-търсената и желана част
от музеите, които са затворени. Разбира се, Ватиканските музеи са подготвени да се
справят с този специален случай. Конклавът се случва рядко и за мен е първият, в който
участвам като директор на музеите”.
За вас, като директор, какво означава
да се пази и съхранява Сикстинската капела, толкова ценна, от историческа гледна точка
на изкуството, но също така и по отношение на религията и вярата?
„В моята
дълга кариера, до този момент след като Бенедикт XVI ми връчи през 2007 г. управлението
на Ватиканските музеи, разбрах онова, което вече знаех, но тук успях да го експериментирам:
че Ватиканските музеи са музеите на всички музеи - казва Паолучи. В Италия и по света
съществуват клонинги, имитации на музеите, които папите в Рим са измислили. Разбрах
също и каква е спецификата на Ватиканските музеи - да бъде показана универсалността
и многообразието на Римската Църква. Тя е универсална, тъй като събраните произведения
на изкуството са направени за всички, за мъже и жени по целия свят. Те са многобройни,
защото във Ватиканските музеи са събрани художествени човешки артефакти във всичките
му варианти, тъй като направеното от човек винаги е интересувало в Църквата. Мисля,
че това е отличителната черта и спецификата на папските музеи”.