Сикстинската капела, вдъхновяващ свидетел на избора на папи

В затворената от вторник Сикстинска капела, вече са поставени двете печки, в които ще бъдат изгаряни бюлетините, а техният дим ще извести избора на новия Папа. В навечерието на Конклава, директорът на Ватиканския пресцентър отец Федерико Ломбарди привлече вниманието на журналистите върху поетичното творение на папа Йоан Павел II "Римски Триптих", вдъхновен от стенописите на Микеланджело. В него Папа Войтила припомня как фреските на Микеланджело, са вдъхновили кардиналите в двата конклава, в които е участвал и самия той.

"Точно тук, в подножието на този невероятен сикстински полихром, кардиналите се събират, за да връчат с отговорност ключовете на Божието Царство – се казва в „Римския Триптих”. Микеланджело и този път ще ги обгърне със своето видение. Така беше през август, а след това през октомври на паметните години от двата конклава, и така ще бъде отново. Видението на Микеланджело трябва да им заговори".

Йоан Павел ІІ винаги е подчертавал връзката между изкуството и вярата и това се проявава със специален характер в поетичните стихове на Римския Триптих, въдхновен от съзерцанието на фреските на Сикстинската капела – мястото, където става изборът на Папа. В увода на творбата на Войтила, написан от тогавашния кардинал Ратцингер, се припомнят двата конклава и как те са били вдъхновени от стенописите на Микеланджело.

Дали изкуството може да изиграе роля в деликатната и решителна фаза на Конклава? Отговаря директорът на Ватиканските музеи Антонио Паолучи:

”Фреските в Сикстинската капела са доктрината на Църквата, изразена в рисунки: от "Fiat Lux" до Апокалипсиса, от Новия и Стария Завет, от Страшния съд за всички и за всеки. Има от всичко, в около 2500-те квадратни метра на сикстинските фрески. Ако кардиналите-избиратели имат очи да видят, ще разберат деликатността на тяхната роля и тежестта на техните решения. Това означава, че Сикстинската капела е това, за което е била създадена и украсена с тези изображения: достатъчно е да споменем, че папа Сикст IV дела Ровере, възлага изграждането на голямата капела да бъде със същите размери като този на изчезналия храм в Йерусалим. Размерите са записани, както в Библията, така и в Книгата на царете и е един вид Ноев ковчег за новия и окончателен съюз между Бог и неговия народ, под знака на Римската Църква.

Но какво точно разказват тези фрески, какво могат да комуникират в един такъв деликатен и важен момент като Конклава?

„Когато кардиналите влязат в Сикстинската капела за Конклава, се получава един оптичен ефект, явно търсен нарочно: погледът веднага попада върху първото изображение отдясно. Изпъква стенописът на Пиетро Перуджино, представляващ предаването на ключовете: Петър на колене, Христос пред него; на практика касае папската институция в Рим. Това е първото нещо, което кардиналите ще видят, а когато седнат по местата си, погледът им ще бъде насочен към Страшния съд, към горната част на стенописа, където се намира една скъпа за Микеланджело сцена: ангелите, носещи атрибутите свързани със Страстите Христови. Но защо именно са изобразени тези епизоди? Тъй като пред съда на Всевишния ще бъдат тези доказателствата за всеки един от нас, както и за кардиналите. Ние ще бъдем спасени или прокълнати според верността ни към Христос”, казва Паолучи.

Може ли да се каже, че стенописите, както тези на Микеланджело, така и на Перуджино, както и на другите ренесансови художници се раждат, за да украсят залата, в която ще бъдат избирани наследниците на Петър?

„Сикстинската капела се ражда като капела “magna”, като голяма параклис на Папата в Рим. Това е мястото за големите литургии, за големите събития и следователно и за избора на нов Папа. Говорейки символично, това е Ноевият ковчег на сближаването.

В настоящия момент Сикстинската капела е затворена за обществеността и вече се подготвя за Конклава. Но как са организират Ватиканските музеи през тези дни?

”Във Ватиканските музеи се усеща температурата на Конклава - казва директорът Паолучи - защото Сикстинската капела е най-търсената и желана част от музеите, които са затворени. Разбира се, Ватиканските музеи са подготвени да се справят с този специален случай. Конклавът се случва рядко и за мен е първият, в който участвам като директор на музеите”.

За вас, като директор, какво означава да се пази и съхранява Сикстинската капела, толкова ценна, от историческа гледна точка на изкуството, но също така и по отношение на религията и вярата?

„В моята дълга кариера, до този момент след като Бенедикт XVI ми връчи през 2007 г. управлението на Ватиканските музеи, разбрах онова, което вече знаех, но тук успях да го експериментирам: че Ватиканските музеи са музеите на всички музеи - казва Паолучи. В Италия и по света съществуват клонинги, имитации на музеите, които папите в Рим са измислили. Разбрах също и каква е спецификата на Ватиканските музеи - да бъде показана универсалността и многообразието на Римската Църква. Тя е универсална, тъй като събраните произведения на изкуството са направени за всички, за мъже и жени по целия свят. Те са многобройни, защото във Ватиканските музеи са събрани художествени човешки артефакти във всичките му варианти, тъй като направеното от човек винаги е интересувало в Църквата. Мисля, че това е отличителната черта и спецификата на папските музеи”.

ven/ rv