Еволюция на Конклава

„В ония дни, когато учениците се умножаваха… дванайсетте апостоли като свикаха цялото множество ученици, казаха: погрижете се, братя, да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и мъдрост, които ще поставим на тая служба” (Деяния на Апостолите 6,3)

Така, в началото на Църквата започва практиката, останала дълго време в сила за избирането на епископите. Изборът е включвал намесата на верните, на местния клир и на околните епископи. Рим не е правел излючение.

Трудно е да се установи каква е била точно ролята на верните, на клира и на епископите. От ІV до ХІ век, светското влияние в избора на Папата придобива все по-обезпокоителни форми. Налагала се е една дълбока реформа, която да отдалечи неговия избор от влиянието на светската и гражданската власт и от натиска на народа. Главното действащо лице на реформите за възстановяване изключително на Църквата задачата да избира своите епископи е преди всичко на Папите от Григорий VІІ. Първо като съветник на различни Папи, после като Папа, той замисля и прилага тази реформа. През 1059 Папа Николай ІІІ на един събор проведен в Латерано с участието на 112 италиански епископи публикува Булата “In nomine Domini”, която променя основната процедура за избирането на Папа. Документът определя изборът на Папата да става изключително от кардиналите епископи. На другите членове на клира и на народа, в съблюдение с древните традиции, е дадено само правото да се присъединят към вече направения избор.

Булата на Папа Николай ІІІ отваря нов период в историята за избора на Папа. Схизмите, очертани от създаването на анти-папи, стават по-редки. Изборът на Папата придобива един все по-нормален ритъм. Кулминацията на реформата, замислена и насърчена от Григорий VІІ е Конституцията “Licet de Vitanda” (За да се избегне), публикувана от Александър ІІІ през 1179 г. С нея окончателно е определено, че изборът на Папата е право единствено на кардиналите, че кардиналите от трите реда (епископи, свещеници, дякони) са равноправни избиратели на Папата, за чиито избор са необходими две трети от гласовете. По силата на тази конституция кардиналите-епископи, кардиналите-свещеници и кардиналите-дякони представляват едно единствено тяло, един истински специфичен организъм, който по-късно е наречен Света Колегия. Кардиналската колегия е един колегиален орган, символично представящ местната Църква, тази в Рим, и по-точно дяконите , свещениците и епископите, съставящи римския клир. Само на тези тесни сътрудници на Папата в централното управление на Църквата е поверена специфичната задача да избират Папа, задача която изпълняват и днес.

Папа Александър ІІІ определя мнозинството от две трети от гласовете за валидността на избора. За да се избегне продължителността на вакантното място, през 1274 г. Папа Григорий Х учредява Конклава като момент за избора на Папа. Първият конклав в историята се провежда в Арецо, Италия през 1276 г., на който е избран Папа Инокентий V.

През 1621 г. Папа Григорий ХV въвежда задължението за таен и писмен вот. Първият конклав за миналия век се провежда през 1903 г. с избора на Пий Х, който въвежда една новост: задължението за архивирането на документацията, на разположение само на Светия Отец от конклава и преброяването на гласовете. През 1914, след десет проведени вода е избран Папа Бенедикт ХV.

През 1922 Пий ХІ решава да удължи от 10 на 15 дни периода за събирането на кардиналите в Рим, за да се даде възможност на далече живеещите да участват в Конклава. През 1939 г. за първи път след много векове на Конклава участват всички кардинали. Към две трети от гласовете, предвидени за валидността на избора, се прибавя още един вот от предпазливост. Друго много важно нещо е, че от началото на вакантното място всички кардинали – включително държавният секретар, така както и всички префекти на конгрегациите – преустановяват заеманата от тях длъжност с изключение на трима: Камерлингът, Пенитенциерът и Викарият на Рим”.

През 1958 е избран Йоан ХХІІІ, който с Апостолическото писмо под формата на Motu Proprio „Summi Pontificis electio”, предвижда също възможността за съхраняване на записките и бележките на кардиналите. Изгарят се само избирателните бюлетини.

През 1970 с апостолическото писмо „Ingravescentem Aetatem” под формата на Мotu Proprio, Папа Павел VІ (на снимката) установява, че при Конклав кардиналите могат да бъдат избиратели до навършването на осемдесетгодишна възраст.

През 1996 г. Папа Йоан Павел ІІ обнародва ново законодателство за Конклава, „Universi Dominici Gregis”, което е валидно и до днес.

Конституцията „Universi Dominici Gregis”, въвежда някои новости: определя се мястото за провеждане на Конклава: Сикстинската капела и мястото, където трябва да отседнат кардиналите, Домът „Света Марта”. От гледна точка на процедурите са премахнати два начина на гласуване, чрез акламация и чрез споразумение.

През 2005 г. умира Йоан Павел ІІ и е избран Бенедикт ХVІ. С Апостолическото писмо под формата на Motu Proprio „De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis”, публикувано в „Оsservatore Romano”, Бенедикт ХVІ прави промяна само на 75 параграфа на Конституцията на Йоан Павел ІІ, с която дава възможността на кардиналите, след известните 34 гласувания, да изберат друг начин на гласуване. Например могат да бъдат гласувани само кардиналите, получили най-голям брой гласове в последното гласуване, но няма да бъде избран този, който има най-много гласове, а онзи, който е получил две трети от гласовете.

На 25 февруари 2013 Папа Бенедикт ХVІ публикува декрет (Motu Proprio) с който дава възможност за предсрочно свикване на Конклава, ако налице е присъствието на всички кардинали –избиратели, както и да се удължи с няколко дни срока за началото на Конклава при наличието на сериозни причини. В документа се казва, че „от момента в който Светият Престол остава вакантен, трябва да се изчакат петнадесет дни преди началото на Конклава, но кардиналите могат да решат да изпреварят или удължат този срок, но с максимален срок от двадесет дни след който кардиналите трябва да пристъпят към избора на нов Папа.

Бенедикт ХVІ променя някои от досегашните норми, за „да осигури по-доброто провеждане на избора на нов Римски Папа”, както и за „по-ясно тълкуване и прилагане на някои разпоредби”. „Никой кардинал-избирател не може да бъде изключен от избора, пасивен или активен, независимо от причината или претекста, с изключение на указаното в чл. 40 и 75 на Конституцията Universi Dominici gregis”, се чете в документа.

Всички, „които по каквато и да е причина и по което и да е време достигнат до запознаването, до преки и косвени документи отнасящи се до избора и до всичко отнасящо се до преброяването на гласовете, са задължени да спазват строга тайна пред всеки външен човек от Колежа на кардиналите избиратели. За тази цел, преди началото на избирателните действия, трябва да положат клетва”, според точно определените начини, съзнавайки че всяко нарушение на тази клетва ще доведе до отлъчване „latae sententie” (отлъчване с вече произнесена присъда) от страна на Апостолическото седалище.

Премахнати са гласуванията чрез акламация (per acclamationem seu ispirationem) и чрез споразумение (per compromissium). От сега нататък изборът на Римския Папа ще бъде само и единствено чрез гласуване (per scrutinium). Бенедикт ХVІ постановява също, че „за валидността на избора на Римския Папа са необходими поне две трети от гласовете, изчислени на базата на присъстващите и гласуващи избиратели.”

„Ако гласуванията според чл. 72, 73 и 74 от Конституцията Universi Dominici gregis са безуспешни” е постановено, да се „посвети един ден на молитви, размисъл и диалог”. При следващите гласувания „ще имат пасивен глас само двете имена, които в предишното гласуване са получили най-голям брой гласове. Също при тези гласувания, за валидността на избора, са необходимо две трети от гласовете на присъстващите и гласуващи кардинали. В тази гласувания, кардиналите които имат пасивен глас не могат да гласуват.

В документа се посочва, че кардиналите избиратели трябва да произнесат и подпишат текст в който „обещават и се заклеват да съблюдават абсолютна резервираност” извън кръга на избирателите и да не използват технически и комуникационни средства по време на избора. Също така, че при нарушението на тези норми съзнават последствията от отлъчване (latae sententiae), според каноните на Светия Престол.