През март Бенедикт ХVІ се моли за по-голям респект към природата и за вестителите на Благата вест

„За повече респект към природата със съзнанието, че цялото творение е дело на Бог, Който го е поверил на човешката отговорност. Така е формулирано Общото молитвено намерение на почетния Папа за месец март. Зачитането и съхранението на творението бе и тема на посланието му за Световния ден на мира през 2010 озаглавено „Ако искате да градите мира, съхранявайте творението”. В 14 параграфа на посланието Папата навлиза в доминиращите политическо-финансови проблематики на кризата, но също така и на връзките между богатите и бедните държави, както и на колективното и лично поведение, които застрашават здравето на планетата. Бенедикт ХVІ призовава за едно „ново отговорно и споделено управление на околната среда и на нейните ресурси”, зачитайки творението, което носи образа на Бог.

******
“Избягвайки да навлиза в специфичните технически решения, Църквата, „експерт по човечност", е загрижена да насочва вниманието към връзката между Твореца, човешките същества и творението, посочва Светият Отец Бенедикт XVI в Посланието си за Световния ден на мира 2010. През 1990 г. папа Йоан Павел II говореше за "екологична криза" и като подчерта нейния етичeн характер, посочи "спешната морална необходимост от нова солидарност". Днес този призив е още по-настойчив, защото сме изправени пред признаците на една все по-нарастващата криза, която би било безотговорно да не вземем на сериозно.

Нима можем да останем безразлични пред проблеми, свързани с реалности, като климатичните промени, дезетрификацията, влошаването и загубата на производителност в големи традиционнo земеделски райони, замърсяването на реките и подпочвените води, намаляването на биологичното разнообразие, увеличаването на природните бедствия и обезлесяването на екваториалните и тропически региони? Нима можем да пренебрегнем все по-честото явление на т.нар. "екологични бежанци", хора принудени да изоставят имуществото си и да напуснат естествената си среда поради нейната деградация, за да тръгнат по опасния и несигурен път на принудителното разселване? Нима можем да останем безучастни пред настоящите и потенциални конфликти, свързани с достъпа до природни ресурси? Всички тези въпроси дълбоко влияят върху упражняването на основните човешки права, като правото на живот, прехрана, здравеопазване и развитие.

Ясно е, изтъква Папата, че екологичната криза не може да се разглежда изолирано, без да се вземат предвид други, свързани с нея, въпроси и проблеми, тъй като тя e в тясна връзка със самото ни понятие за развитие и с разбирането ни за човека в отношенията му към другите и към творението. Благоразумието трябва да е водещият принцип на един задълбочен, далновиден преглед на модела на развитие, който трябва да вземе под внимание значението на икономиката и нейните цели, като се следи за отстраняване на грешките и неправилното и прилагане. Тази необходимост e породена както от екологичното благосъстояние на планетата, така и от културната и морална криза на човечеството, чиито симптоми днес са очевидни във всяка част на света. Човечеството има нужда от дълбоко културно обновление; има нужда да преоткрие онези ценности, които да послужат, като здрава основа за изграждането на по-добро бъдеще за всички. Настоящите кризите – независимо дали са икономически, продоволствени, екологични или социални - са морални кризи и всички те са взаимно свързани. Те изискват от нас да преосмислим пътя, който сме поели заедно. Конкретно, те призовават за начин на живот, белязан от уравновесеност и солидарност, с нови правила и форми на ангажираност, които уверено и смело се опират на постигнатия положителен опит и решително отхвърлят негативния. Само по този начин настоящата криза може да се превърне във възможност за съждение и ново стратегическо планиране.[…]

За съжаление, посочва Бенедикт XVI, твърде очевидно е, че голям брой хора в различни страни и райони на нашата планета, изпитват все повече трудности поради нехайството или отказа на мнозина да стопанисват отговорно околната среда. Вторият Ватикански събор ни припомня, че "Бог предопредели земята и нейните блага за всички народи". Благата на творението принадлежат на човечеството като цяло. Настоящият ритъм на експлоатация на околната среда обаче, сериозно застрашава запасите на някои природни ресурси, не толкова за сегашното, а преди всичко за идните поколения. Не е трудно да се види, че влошаването на състоянието на околната среда често се дължи на липсата на далновидни официални политически програми или на преследването на късогледи икономически интереси, които водят със себе си сериозни заплахи за творението. За да се контрастира този феномен в стопанската дейност трябва да се вземе под внимание фактът, че "всяко икономическо решение има морални последствия" и така да се покаже по-голямо зачитане към околната среда. При използването на природните ресурси, е необходимо да се положат грижи за тяхната защита и да се отчитат произтичащите от тях екологични и социални последствия, като съществена част от общите разходи. Международната общност и националните правителства са отговорни за изпращането на правилни сигнали за ефективна борба със злоупотребите на околната среда.

За защитата на околната среда и за опазването на природните ресурси и климата, е необходимо да се действа в съответствие с ясно определени правила от юридическа и икономическа гледна точка, като в същото време се отдава полагаемото внимание към солидарността, която дължим на живеещитe в най-бедните райони на планетата и на бъдещите поколения.

Належащо е достигането на по-голямо чувство на солидарност между поколенията, подчертава Папата. Бъдещите поколения не бива да бъдат обременени с разходите от нашето използване на общите природни ресурси. "Като наследници на миналите поколения и като ползващи се от дейността на нашите съвременници, имаме задължения към всички и не може да загърбим интереса на идващите след нас, които също са част от общото човешко семейство. Всеобщата солидарност e както полза, така и задължение. Това е отговорността, която сегашните поколения имат към бъдещите, отговорност, която засяга отделните държави и международната общност".

Несъмнено, сред основните проблеми, които международната общност трябва да разреши, изтъква Светият Отец, сa тeзи за енергийнитe ресурси и развитието на съвместни и устойчиви стратегии за задоволяване на енергийните нужди на сегашните и бъдещите поколения. За тази цел технологично напредналите общества трябва да бъдат готви да насърчават по-умерен начин на живот, като същевременно намаляват енергийната консумация и повишават ефективността и. В същото време е налице необходимостта от насърчаване на научните изследвания за използването енергийни форми с по-ниско въздействие върху околната среда и преразпределение на енергийните ресурси в световен мащаб, така че и страните, които са лишени да имат достъп до тях".

Екологичнатa криза предлага историческа възможност за разработване на общ план за действие, целящ дa ориентирa модела на глобалното развитие към по-голямо зачитане на творението и към цялостното човешко развитие, вдъхновено от ценностите, характерни за любовта в истината. Затова, изтъква Светият Отец, призовавам за приемането на модел на развитие, основан на централното място на човешката личност, на насърчаването и споделянето на общото благо, на отговорността, на осъзнаването на необходимостта от промени в стила на живот и на благоразумието, добродетел, която ни посочва какво трябва да се направи днес с оглед на утрешния ден. [...]

Става все по-очевидно, че въпросът за влошаването на състоянието на околната среда, подчертава Бенедикт XVI, ни предизвиква да преразгледаме стила си на живот и преобладаващите потребителски и производствени модели, които често са неустойчиви от социална, екологична и дори икономическа гледна точка. Не можем да продължаваме напред без реална промяна на мисленето, което да доведе до нов начини на живот "в който търсенето на истината, красотата, доброто и общението с другите, в името на общия растеж, да бъдат факторите, които определят потребителския избор, спестяванията и инвестициите". Възпитанието в духа на мира трябва да започне с далновидни решения от страна на отделните лица, семействатa, общноститe и държавите. Ние всички сме отговорни за защитата и грижата за околната среда. Тази отговорност не познава граници. В съответствие с принципа на субсидиарността е важно всеки, според възможностите си, да се ангажира да полага усилия за преодоляване на порочното разпространение на определени интереси.

Конкретната роля за повишаване на осведомеността и информираността, принадлежи на различните групи в гражданското общество и на неправителствените организации, които трябва да работят с решителност и щедрост за разпространението на екологичната отговорност, която трябва да бъде дълбоко вкоренена в зачитането на "човешката екология". Отговорност на медиите в това отношение, е да предложат положителни и вдъхновяващи модели. Загрижеността за околната среда призовава за широка глобална визия за света, отговорно, общо усилие да преодолеем егоистичните, националистически интереси в интерес на една обща визия, отворена за нуждите на всички народи. Не можем да останем безразлични към това, което се случва около нас, защото влошаването на която и да е част на планетата засяга всички нас. Отношенията между индивиди, социални групи и държави, както и тези между човека и околната среда, трябва да бъдат белязани от зачитане и "любов в истината". В този, по-широк контекст, казва в заключение Светият Отец, трябва да се насърчават усилията на международната общност за постепенното разоръжаване и за свят, свободен от ядрени оръжия, чието присъствие заплашва живота на планетата и цялостното развитие на сегашното и на идните поколения.”

Мисионерски молитвени намерения
За да бъдат епископите, свещениците и дяконите неуморни вестители на Благата вест чак до краищата на света. Така е формулирано Мисионерското молитвено намерение на почетния Папа Бенедикт ХVІ за месец март 2013. В него той припомня Втория Ватикански събор, събрал за първи път католически епископи от всички краища на света с което се превръща в "светъл знак за универсалността на Църквата. Именно епископите-мисионери и епископите от коренното население, представиха пред Събора облика на Църквата, присъстваща във всички континенти и тълкуваха сложната реалност на това, което по-късно бе наречено „Трети свят”, пише Бенедикт ХVІ. Именно те - пастирите на „млади църкви” и църкви в процес на формиране - дадоха неоценим принос, за да се разбере необходимостта и неотложността на евангелизацията ad gentes (сред народите). По този начин, дъпълва Бенедикт ХVІ, те поставиха мисионерския характер на Църквата в центъра на еклесиологията.

Мисионерска Еклесиология
Днес, подчертава Бенедикт ХVІ, тази визия е не по-малко действена и актуална, обогатена в богословско-пастирското размишление, защото броят на тези, които не познават Христос нараства. "Броят на тези, очакващи Христос все още е много голям", заявява блажен Йоан Павел II в енцикликата си Redemptoris Missio, за постоянната валидност на мисионерското поръчение и добавя: "не може да бъдем спокойни и доволни, когато знаем за съществуването на милиони наши братя и сестри, които, подобно на нас, са изкупени от кръвта на Христос, но които не са чули още за любовта на Бог" (н. 86). При обявяването на Годината на вярата, аз също, посочва Бенедикт XVI, писах, че "днес, както в миналото, Той (Христос) ни изпраща по пътищата на света, да възвестим Неговото Евангелие на всички народи на земята" (Апостолическo писмо Porta Fidei, n. 7).

За това възвестяване говори Божият раб Павел VI говори в своето Апостолическо насърчение Evangelii Nuntiandi: ”не е второстепенна задача на Църквата, a е поръчение възложено и от Господ Исус, за да повярват хората и да бъдат спасени. Това послание е повече от необходимо. То е уникалнo и не може да бъде заменено" (н. 5). Затова ние, изтъква Бенедикт XVI, трябва да възстановим апостолската ревност на първите християнски общности, които, макар малки и беззащитни, бяха в състояние, посредством възвестяването и свидетелството си, да разпространят Благата вест в целия тогава познат свят.

Не е чудно, че Вторият Ватикански събор и последвалото учение на Църквата подчертават по конкретен начин мисионерското поръчение, коeто Христос повери на учениците Си и коeто трябва да се превърне в ангажимент за целия Божи народ: епископи, свещеници, дякони, богопосветени мъже и жени и миряни, посочва Светият Отец. Но задължението за възвестяване на Евангелието във всяко кътче на света е преди всичко задължение на епископите, пряко отговорни за евангелизацията в света, като членове на Епископската колегия и като пастири на отделните църкви, защото на тях са поверени не само техните епархии, но и спасението на целия свят, (Йоан-Павел ІІ, енцикликатa Redemptoris Missio, р. 63). Тe сa „вестители на вярата, който отвеждат нови ученици при Христос” (срв. Missio ad gentes, р. 20), и “дават облик нa мисионерския дух и усърдието на Божия народ, за да стане мисионерскa цялaтa им епархия” (пак там, р. 38).

Приоритет на евангелизиазията
Поръчението на пастирите да проповядват Благата вест, не се изчерпва с грижата за повереният им Божи народ или с изпращането на свещеници и миряни като мисионери на вярата fidei donum, подчертава Папата. То трябва да включва цялата енергия на местната църква, всички и елементи и сектори, накратко, цялото и съществуване и цялата и дейност. Вторият Ватикански събор ясно посочва това, а последвалото учение на Църквата го потвърди нееднократно. Това изисква редовното приспособяване на начина на живот, пастирското планиране и епархийната организация към това основно измерение на самото битие на Църквата, особено в днешния непрекъснато променящ се свят. Това се отнася за институтите за богупосветен живот, обществата с апостолски живот и различните църковни движения: всички компоненти на голямата мозайка на Църквата трябва да се чувстват силно призовани от поръчението на Господ, за проповядване на Евангелието, така че Христос да бъде възвестяван навсякъде по свeта. Пастирите, богупосветените мъже и жени и всички вярващи в Христос, трябва до вървим по стъпките на апостол Павел, който, като "окованик Иисус Христов за вас езичниците" (Ефесяни 3:1), работи в страдание и борба, за да разпространи Благата вест сред езичници (срв. Кол 1:24-29), без да жали сили, време или средства за да извести на всички Посланието Христово.

Днес също мисията ad gentes (сред народите) трябва да бъде постоянният хоризонт и модел за всяко църковно начинание, изтъква Бенедикт XVI, тъй като идентичността на самата Църква е определена от вярата в Тайнството на Бог, Който се яви в Христос да ни донесе спасение и от мисията да свидетелстваме и известяваме за Него в света, до повторното му идване. Подобно на Свети Павел, ние трябва да бъдем внимателни към тези, които са сe отдалечили от Него, към тези, които все още не познават Христос или, които все още не са изпитали бащинството на Бог. Трябва да осъзнаем, че мисионерското "сътрудничество включва нови форми - не само икономическа помощ, но също пряко участие", в евангелизацията (Йоан Павел II енцикликата Redemptoris Missio, n 82). Честването на Годината на вярата и Синодa на епископите за Новата евангелизация, казва в заключние Светият Отец, са благоприятна възможност за възобновяване на мисионерскoтo сътрудничество и особено за развитието на нови форми на пряко участие в евангелизацията.
Бенедикт XVI, Послание за Световния ден на мисиите, 6 януари 2012

Превод Бистра Пищийска