Бенедикт ХVІ, пример за смирение и обич към Божията Майка

„Да следваме и да подражаваме на Мария”, а „целият ни живот да се превърне в Магнификат”. Това е една от характерните черти за духовното измерение на понтификата на Бенедикт ХVІ. Един богородичен Папа, именно както неговият обичан предшественик Йоан Павел ІІ. Една синовна любов, която се ражда отдалеко. Ако в живота и в понтификата на Карол Войтила голямо място заемаше Богородичното светилище в Ченстохова, същото може да се каже и за Йозеф Ратцингер и светилището в Алтьотинг, наричано богородично сърце на Бавария.

Да бъдем водени от Мария към срещата с Исус, е обичайната фраза на всяка аудиенция, слово или проповед на Бенедикт ХVІ към верните. А Тя, със своето смирение ни насочва по хиляди начини и в различни обстоятелства към сърцето на Нейния Син. Само Мария и нейният „независим защитник” могат да ни посочат как да се защитаваме от „шума от силата на света”, казва Бенедикт ХVІ:

„Божията слава не се проявява в триумфа и в силата на един крал, не блисти в един известен град или разкошен дворец, а се приютява в лоното на една девица и се проявява в немощта на едно дете. Всемогъщият Бог, дори и в нашия живот, действа със сила, често пъти мълчалива, на истината и на любовта”. (Генерална аудиенция, 19 декември 2012)

Бенедикт ХVІ е поклонник в Богородичните светилища по света. От семейното светилище на Алтьотинг до Лурд, Фатима, Ченстохова и още до Мариацел в Австрия и Апаресида в Бразилия. Моли се пред Дева Мария в Помпей и Лорето. Бенедикт ХVІ ни разкрива, че тези светилища не са „катедрали на мълчанието”, а оазис на духа, включени в територията като пример на „една цивилизация на любовта”. Мария, ни припомня Папата, е първата чула гласа на Христос и живееща в специална връзка със Светия Дух и с Църквата:

„На Петдесятница, Дева Мария отново се явява като Съпруга на Духа, за едно универсално майчинство към всичи, които са родени от Бог за вярата в Христос. Ето защо, Мария е образ и пример за всички поколения на Църквата, която заедно с Духа върви по пътя посочен от славното завръщане на Христос: ‘Ела, Господи Исусе’”. (Закриване на Богородичния месец, 31 май 2009)

Бенедикт ХVІ приканва всички верни, особено младежите, да се молят на Дева Мария с броеницата в ръка, като подчертава „да вървим по пътя на Господа, придружени от Дева Мария и съхранявайки Го като Нея, в нашето сърце”. Отбелязва също, че казанато „да” от Мария на Бог, победи злото. Ето защо, Бенедикт ХVІ ни посочва, че в Божията Майка можем да намерим сигурна закрила в житейските изпитания:

„Каква огромна радост е да имаме за майка Непорочното Зачатие! Всеки път, когато чувстваме нашата слабост и внушенията на злото, можем да се обърнем към Нея и получава светлина и утеха в нашето сърце”. (Ангел Господен, 8 декември 2009)

На Дева Мария поверява Годината на вярата, в 50-годишнината от началото на Втория Ватикански събор. Многозначителен е за него, че неговият последен пастирски път в Италия завърши в Богородичното светилище в Лорето. Според традицията, на това място е живяла Мария. Но Папа Бенедикт говори за един друг дом, който преминава отвъд камъните на една сграда. Мария е „живият камък”, приела Исуса:

„Там където обитава Бог, там е нашия 'дом‘. Там където обитава Христос, неговите братя и неговите сестри не са чужди един за друг. Мария е майка на Христос, но и наша майка, която ни отваря вратата на своя Дом, за да влезем във волята на Сина”. (Посещение в Лорето, 4 октомври 2012)

jp/ rv