Историята на Конклавите

Конклавите, по-специално тези от миналия век, бяха темата на поредната среща с журналистите във Ватиканския пресцентър, водена от заместник-префекта на Ватиканската Апостолическа библиотека Амброджо Пиацони.

На брифингът бе направен анализ на документи, които и до днес, в продължение на векове, са „крайъгълен камък” за избора на Папа. По-специално през 1059 г. Декрет на Папа Николай ІІІ ограничава избирателното тяло само до кардиналите в качеството им на представители на Църквата на Рим. С друг декрет от 1179 г. Папа Александър ІІІ определя мнозинството от две трети от гласовете за валидността на избора. За да се избегне продължителността на вакантното място, през 1274 г. Папа Григорий Х учредява Конклава като момент за избора на Папа. Първият конклав в историята се провежда в Арецо, Италия, през 1276 г., на който е избран Папа Инокентий V. През 1621 г. Папа Григорий ХV въвежда задължението за таен и писмен вот.

След ключовите моменти в историята на Конклава заместник префекта на Ватиканската библиотека се спря на последните проведени конклави. Първият конклав за миналия век се провежда през 1903 г. с избора на Пий Х, който въвежда една новост: задължението за архивирането на документацията, на разположение само на Светия Отец, от Конклава и преброяването на гласовете. През 1914 г., след десет проведени вота, е избран Папа Бенедикт ХV:

„Това бе единственият път, в който се процедира с проверката на бюлетините, защото броят гласове, събран от Папа Бенедикт ХV, се равняваше на две трети от участниците и защото бе сметнат за невалиден вотът, даден от един кардинал на самия себе си: бе необходимо да се провери, че Бенедикт ХV не е бил гласувал за себе си.”

През 1922 г. Пий ХІ решава да удължи от 10 на 15 дни периода за събирането на кардиналите в Рим, за да се даде възможност на далече живеещите да участват в Конклава. През 1939 г. за първи път след много векове на Конклава участват всички кардинали:

„Общият им брой бе 62. Годината е 1939 и за два дни с три гласувания е избран Еудженио Пачели, Папа Пий ХІІ.”

След войната, през 1945 г., Пий ХІІ обнародва Конституцията Vacantis Apostolicae Sedis, която представя някои новости:

„Към две трети от гласовете, предвидени за валидността на избора, се прибавя още един вот от предпазливост, се чете в Конституцията: така се получава две трети плюс един. Това означава, че вече не е необходим контролът на бюлетините, защото, ако някой е гласувал за себе си, това би бил именно този един вот в повече. Друго много важно нещо е, че от началото на вакантното място всички кардинали – включително държавният секретар, така както и всички префекти на конгрегациите – преустановяват заеманата от тях длъжност, с изключение на трима: Кармелинга, Пенитенциера е Викария на Рим.”

През 1958 г. е избран Йоан ХХІІІ, който с Апостолическото писмо под формата на Motu Proprio “Summi Pontificis electio” предвижда също възможността за съхраняване на записките и бележките на кардиналите. Изгарят се само избирателните бюлетини”. През 1970 г. е публикуван друг важен документ:

„С Апостолическото писмо "Ingravescentem Aetatem" под формата на Motu proprio Папа Павел VІ установява, че при Конклав кардиналите могат да бъдат избиратели до навършването на осемдесетгодишна възраст.”

През 1978 г. умира Павел VІ и се свиква Конклав, на който присъстват 111 кардинали с трима отсъстващи:

„Провеждат се четири гласувания и е избран Албино Лучани, Йоан Павел І, който умира само 33 дни след избирането си, което не му позволява да обнародва нови нормативи за Конклава. През същата година се свиква втори Конклав: провеждат се 8 гласувания и накрая е избран Карол Войтила. През 1996 г. той обнародва ново законодателство за Конклава, "Universi Dominici Gregis", което е валидно и до днес.”

Конституцията "Universi Dominici Gregis" въвежда някои новости:

„Едно от най-интересните и нови неща се отнася до факта, че се определя мястото за провеждането на Конклава: Сикстинската Капела. Друг интересен факт е, че се определя също и мястото, където трябва да отседнат кардиналите, Домът „Света Марта”. От гледна точка на процедурите интерес предизвиква фактът, че са премахнати два начина на гласуване: чрез акламация и, както и чрез споразумение.”

През 2005 г. умира Йоан Павел ІІ и е избран Бенедикт ХVІ:

„С Апостолическото писмо под формата на Motu Proprio “De aliquibus mutationibus in normis de electione Romani Pontificis”, публикувано в „Осерваторе Романо”, Бенедикт ХVІ прави промяна само на 75 параграф на Конституцията на Йоан Павел ІІ, с която дава възможността на кардиналите, след известните 34 гласувания, да изберат друг начин на гласуване. Например могат да бъдат гласувани само кардиналите, получили най-голям брой гласове в последното гласуване, но няма да бъде избран този, който има най-много гласове, а онзи, който е получил две трети от гласовете.”

Настоящите нормативи определят, че кардиналите трябва да „чакат отсъстващите” за 15 дни преди започването на Конклава. Ако всички кардинали се намират в Рим преди изтичането на този период – поясни заместник-префектът на Ватиканската библиотека, – може да се сметне за възможно преждевременното откриване на Конклава”. „Закъснелите кардинали – завърши Амброджио Пиацони, – могат да бъдат допуснати и след началото на работата на Конклава.”

svt/ rv