Новото в богословието на Бенедикт ХVІ

Веднага след изкачването му на Свети Петровия престол Бенедикт ХVІ бе определен от медиите като „Папата богослов”, благодарение на неговия престиж на учен и изследовател, но също и заради дълогодишното му ръководство на Конгрегацията за Доктрината на вярата. След края на неговия потнификат започва времето на равносметка за поучителната му власт. Пред микрофона на Фабио Колагранде от италианската програма на Радио Ватикана, монс. Пино Лорицио, професор по „Основи на Богословието” в Папския Латерански университет, обяснява новостите в богословието на Бенедикт ХVІ:

********
„В светлината на онова, което ни учи Йоан Павел ІІ в своята енцикликата „Fides et ratio” (Вяра и разум), Папа Бенедикт ни приканва да разширим хоризонта на нашето мислене, да не ограничаваме употребата на разума по чисто функционален начин, а се опитаме да го отворим повече към тайната, която е тайната на човека, на Бог и на света. Когато размишлява над връзката между вярата и разума, Бенедикт ХVІ ни казва, че Словото, принадлежи на самото Откровение, а това означава, че вярата днес неизбежно е зряла и обмислена вяра. Освен това, в една от своите Енциклики Папа Бенедикт посочва: „ако от една страна е вярно, че вярата пречиства разума (Spe Salvi), от друга е вярно също, че разума допринася за пречистването на религията от идолопоклонничеството, суеверието и фанатизма”.

Когато Йозеф Ратцингер бе избран за Папа, преди осем години, на него се гледаше като на строг защитник на католическата доктрина. Как гледате на този образ, изграден преди всичко от медиите?
„Това е един напълно изопачен образ. Йозеф Ратцингер, като префект на Конгрегацията за Доктрината на вярата, не е само автор на цензури или присъди. За пример може да се посочи важният момент в който Конгрегацията, с неговия подпис, деблокира ситуация на големия християнски мислител Антонио Розмини, който вследствие бе обявен за Блажен. Това е знак за голямата богословска и интелектуална широта на Папа Ратцингер. Цялото негово учение има широк обхват, преди всичко в отношение на диалогичната способност на разума. Но този диалог не означава и не може да означава, поставянето под въпрос на християнската идентичност в момента в който тази идентичност среща други религиозни и културни реалности. В този смисъл, не можем да приемем по никакъв начин виждането за богословието на Бенедикт ХVІ като един вид цензура или затвореност.”

svt/ rv