От кардиналските Конгрегации до Конклава

От 20 часа на 28 февруари започна така нареченият период на „Вакантен престол”, който отбелязва интервала от време между края на управлението на Църквата от един Папа и избора на неговия приемник.

„Вакантен престол” или „Вакантност на Апостолическото седалище”, са двата начина по които се определя специалният период, който Църквата живее в очакване на избора за Конклава на новия Папа. Време регламентирано според наредбите съдържащи се в Апостолическата конституция „Universi Dominici Gregis”, обнародвана на 22 февруари 1996 г. от Йоан Павел ІІ. Управлението на Църквата по време на „Вакантния престол” е поверено на Кардиналската колегия, чиято единствена задача е разрешаването само на редовните съществуващи въпроси и подготовката на избора на нов Папа. Запазват своята длъжност само някой ключови фигури като кардиналът-камерлинг на Светата Римска църква, висшият пентинциар, кардиналът-генерален викарий за Римския диоцез, кардиналът-протойерей на Ватиканската базилика и генералният викарий за Града-държава Ватикана. На длъжност остават заместник-държавният секретар, секретарят за отношенията с Държавите и секретарите на ведомствата на Римската курия, както и апостолическите нунции. След уведомление от кардинала-декан на Кардиналската колегия, пристигналите в Рим кардинали са свикани да участват в две специални Конгрегации.

В свиканата за 4 март генерална Конгрегация участват също и кардиналите без право на глас. Тя се провежда в новата аула на Синода и е предстоятелствана от кард. Анджело Содано, декан на Кардиналската колегия. По време на срещите се взимат поредица от решения преди Конклава като: приготовлението на помещенията в „Domus Sanctae Marthae”, където ще отседнат кардиналите – стаите ще бъдат раздадени по жребий – и Сикстинската капела, където ще се проведе гласуването за избора на нов папа. Кардиналите трябва да изберат между тях „двама представители с неопетнена доктрина, мъдрост и морален авторитет”, които трябва да предоставят „задълбочени размишления за проблемите на Църквата”. Освен това те трябва да решат датата и часа за началото на Конклава; да унищожат пръстена и оловният печат на Папата.

В специалната Конгрегация се събират кардиналът-камерленг на Светата Римска църква и трима кардинали – един за епископите, един за свещениците и един за дяконите – избрани чрез жребий от избирателите. Те ще се грижат за уреждането на редовната всекидневна дейност, преди всичко по време на избора. Тяхната длъжност е за тридневен период от време, след което, пак чрез жребий, се процедира с избирането на други трима.

В своето последно Апостолическо постановление под формата на Motu Proprio „Normas nonnulla”, Бенедикт ХVІ дава на кардиналската Колегия възможността за предсрочно свикване на Конклава, в случай на присъствието на всички кардинали избиратели. От началото на „Вакантния престол” до 20 дни максимум, всички кардинали избиратели са задължени да пристъпят към избора на нов Папа.

„Никой кардинал-избирател – установява в постановлението си Бенедикт ХVІ - не може да бъде изключен от избора, пасивен или активен, независимо от причината или претекста.” Гласуванията ще започнат още в първия ден от Конклава и са предвидени две гласувания сутрин и две следобед. След три дни неуспешен вот (около 12 или 13 гласувания, ако се започне от първия ден), гласуванията ще бъдат преустановени за един ден, който ще бъде посветен на молитва и размисъл. Ако след деня на размисъл и молитва последвалите седем гласувания са без резултат, ще се проведе нова пауза за молитва и размисъл, след което ще се пристъпи отново към гласуване. Ако след 33-то или 34-то гласуване няма все още резултат, ще се пристъпи към балотаж между двамата кардинали, получили най-много гласове в последния вот. Тези двама кардинали нямат право на глас: изборът на нов Папа ще бъде валиден, само ако избраният получи мнозинство от две трети от гласовете на „присъстващите и гласуващи кардинали”.

svt/ rv