Бенедикт ХVІ и молитвата

Бенедикт ХVІ се оттегли от Свети Петровото служение, за да се „изкачи на хълма” и посвети „последният етап от своето поклонничество тук на земята” на молитвата. Именно на молитвата Папата посвети цял цикъл от катехистични беседи на генералните аудиенции през 2012 г, който се превърна в истинска „школа по молитва”.

Молитвата, се е превърнала в рядко срещата се практика сред християните, пропорционална със „затъмнението за смисъла на Бог и загубата на чувството за сакралност”. Нередовното практикуване на молитвата – отбелязва Бенедикт ХVІ – отдалечава от Бог, защото „пламъка на молитвата не е огън, който гори по команда и когато се нуждаем. Молитвата е огън, който гори, затопля и се разраства само ако е подхранван постоянно”:

„Знаем добре, че молитвата не трябва да се пренебрегва: необходимо е да се научим да се молим, придобивайки все повече това изкуство; дори и онези, които са много напреднали в духовния живот винаги чувстват нуждата да следват школата на Христос, за да се научат да се молят истински.” (4 май 2011)

В дългия катехистичен цикъл, размишлявайки над Псалмите и живота на християнските мислители, Папата предостави основните отговори на въпросите, както на онзи, който търси контакт с Бог, така и на онзи, който не мисли за Бог, но рано или късно ще разбере, че не всички нужди на сърцето, но също и на тялото, могат да бъдат задоволени осезаемо. Още от сътворението в човек съществува в човек един дълбок вътрешен глас, който търси отговорите отвъд границите на осезаемото. Този глас Бенедикт ХVІ определи като „носталгия за вечността”:

„Човек от древни времена се моли, защото винаги си задава въпроса какъв е смисълът на неговото съществувание, което остава неизвестно и несигурно, ако не се постави в отношение на тайната на Бог и неговия промисъл за света. Човешкият живот е смесица от добро и зло, от незаслужено страдание, радост и красота, която спонтанно и неудържимо ни тласка да просим от Бог онази вътрешна светлина и сила, които ни помагат на земята и разкриват надеждата, преминаваща отвъд границите на смъртта.” (4 май 2011)

Това важи също и за съвременния човек, много често изкушаван – посочи Папата – да „загърби божествената тайна, изграждайки си един разбираем бог, отговарящ на неговите схеми и планове”:

„Както пещерният, така и „дигиталния” човек, търси в религиозния живот пътя за преодоляване на своята ограниченост и да осигури своето временно земно приключение. Освен това, животът без трансцедентното измерение не притежава смисъл, а щастието към което всички се стремим, е насочено спонтанно към бъдещето, към едно утре, което още трябва да се изпълни.” (11 май 2011)

Ето защо, вътрешния хоризонт на човешкото същество не е съвкупност от сбора на неговите чувства, нито пък неговото щастие се гради на броя на задоволените нужди, а по-скоро от „онова желание на любов, от нуждата от светлина и истината, които го тласкат към Абсолютното”. Но каква е основната цел на молитвата се пита Папата?:

„Основната цел на молитвата е вътрешното обръщане: тя е Божия огън, който преобразява нашето сърце и ни позволява да видим Бог и така да живеем според Бог и за другите… На пълнотата на Бог, вярващия трябва да отговори с цялата си любов, да заложи целия си живот, сили и сърце.” (15 юни 2011)

Това е молитвата за Бенедикт ХVІ : поклонник, който се е „оттегли”, за да се превърне само в едно молещо се сърце за Църквата, стигнала до едно ново начало в нейната дълга история. Когато се молите, е последното поучение на Папата, правете го като митара от притчата, с наведена глава и на скрито място в храма. „Открийте – е пожеланието на Бенедикт ХVІ – красотата да застанете на колене в молитвата”:

„Това е жест с двояк смисъл: мога да бъда принуден да бъда на колене – състояние на робство и бедност, но мога да коленича спонтанно, изразявайки по този начин моята ограниченост, моята нужда от един Друг”. (11 май 2011)

svt/ rv