Папата публикува декрет с който дава възможност за предсрочно свикване на Конклава

Папата дава възможност на Кардиналската колегия да реши датата за предсрочно свикване на Конклава, ако налице е присъствието на всички кардинали –избиратели, както и да се удължи с няколко дни срока за началото на Конклава при наличието на сериозни причини. Това се чете в публикувания днес папски декрет под формата на Motu proprio с който Бенедикт ХVІ разпорежда някои промени в нормите за избирането на Папа.

В документа се казва, че „от момента в който Светият Престол остава вакантен, трябва да се изчакат петнадесет дни преди началото на Конклава, но кардиналите могат да решат да изпреварят или удължат този срок, но с максимален срок от двадесет дни след който кардиналите трябва да пристъпят към избора на нов Папа.

Папата променя някои от досегашните норми, за „да осигури по-доброто провеждане на избора на нов Римски Папа”, както и за „по-ясно тълкуване и прилагане на някои разпоредби”. „Никой кардинал-избирател не може да бъде изключен от избора, пасивен или активен, независимо от причината или претекста, с изключение на указаното в чл. 40 и 75 на Конституцията Universi Dominici gregis”, се чете в документа.

Всички, „които по каквато и да е причина и по което и да е време достигнат до познанието, от който и да е, до преките и косвени документи отнасящи се до избора и, по-специално, до всичко отнасящо се до преброяването на гласовете, са задължени да спазват строга тайна пред всеки външен човек от Колежа на кардиналите избиратели: за тази цел, преди началото на избирателните действия, трябва да положат клетва”, според точно определените начини, съзнавайки че всяко нарушение на тази клетва ще доведе до отлъчване „latae sententie” (отлъчване с вече произнесена присъда) от страна на Апостолическото седалище.

„Премахнати са гласуванията чрез акламация (per acclamationem seu ispirationem) и чрез споразумение (per compromissium)”. От сега нататък изборът на Римския Папа ще бъде само и единствено чрез гласуване (per scrutinium). Бенедикт ХVІ постановява също, че „за валидността на избора на Римския Папа са необходими поне две трети от гласовете, изчислени на базата на присъстващите и гласуващи избиратели.”

„Ако гласуванията според чл. 72, 73 и 74 от Конституцията Universi Dominici gregis са безуспешни” е постановено, да се „посвети един ден на молитви, размисъл и диалог”; при следващите гласувания „ще имат пасивен глас само двете имена, които в предишното гласуване са получили най-голям брой гласове. Също при тези гласувания, за валидността на избора, са необходимо две трети от гласовете на присъстващите и гласуващи кардинали. В тази гласувания, кардиналите които имат пасивен глас не могат да гласуват.

В документа се посочва, че кардиналите избиратели трябва да произнесат и подпишат текст в който „обещават и се заклеват да съблюдават абсолютна резервираност” извън кръга на избирателите и да не използват технически и комуникационни средства по време на избора. Също така, че при нарушението на тези норми съзнават последствията от отлъчване (latae sententiae), според каноните на Светия Престол.

„След канонично проведения избор, последния от кардиналите дякони повиква в избирателната зала секретаря на Кардиналската колегия, главния церемониер на папските литургии с двамата церемониери, а след това и декана на кардиналската колегия или първия от кардиналите по степен и възраст, който от името на кардиналите –избиратели отправя следните думи към избрания: „Приемаш ли каноничния избор за Папа?”. След полученото съгласие отново задава въпрос: „Какво име избираш?”. Накрая главния церемониер на папските литургии, имащ функцията на нотариус и свидетелството на двамата церемониери подготвя документа с който избрания приема да бъде нов Свети Петров приемник и с посоченото от него име.

dg/svt/ rv