Над 100 хиляди души присъстваха на последната публична молитва на Бенедикт ХVІ: продължавам да служа на Църквата със същата любов и посвещение

Оттеглям се в молитва, за да продължа да служа на Църквата „със същото посвещение и любов с които го правех досега”. С тези думи Бенедикт ХVІ се сбогува с повече от 100 хиляди верни и поклонници, изпълнили до краен предел площад Свети Петър и широката Виа дела Кончилиационе, за присъстват на последната молитва Ангел Господен, която произнесе от прозореца на работния си кабинет.

Сред многобройните присъстващи на площада, въпреки провеждащите се избори в Италия, можеха де се видят семейства и поклоннически групи от страната и чужбина, представители на църковни движения и асоциации. Площадът бе изпъстрен от плакати на различни езици, които свидетелстват обичта към Папа Ратцингер – от „Христос на земята” до „Не те разбрахме, но продължаваме да те обичаме”.

Към всички Папата изрази своята дълбока благодарност, а в краткото си слово преди молитвата коментира евангелския откъс на Лука за Преображението на Исус пред Апостолите. Това Божие Слово, каза Папата, „усещам по особен начин отправено към мен в настоящия етап от моя живот”:

„Господ ме призовава „да се възкача на планината” и още повече да се посветя на молитвата и съзерцанието – каза Папата. Но това не означава, че ще се отдалеча от Църквата, напротив, ако Бог иска това от мен, това е за да продължа със същото посвещение и любов, както досега, но по начин подходящ за моята възраст и сили”.

Четири огромни телевизионни стени на площада предаваха изражението по лицето на Папата, а стотиците милиони зрители по мондовизия усетиха неговото вълнение в този исторически момент. Бенедикт ХVІ повери на всички още една мисъл от неговото поучение, посветена на молитвата, която поставя на първо място:

„Без първенството на молитвата всички усилия в апостолата и милосърдието се свеждат до обикновена активност. Нека през Великия пост да дадем подходящо пространство за личната и общностна молитва. Освен това, молитвата не води към изолация от света и неговите противоречия, както Петър иска да направи на Таворската планина, а повежда по пътя към действието”.

dg/ rv