„Не ожесточавайте сърцето си, а вслушайте се в гласа на Господа”, е апелът който често
срещаме в книгите на старозаветните пророци, но също и постоянния призив на Исус,
който обръща към онези, които въпреки че виждат неговите чудеса, не се обръщат към
вярата. Исус, четем в единадесета глава, стихове 20-24 от евангелието според Матей
„започна да укорява градовете, в които се извършиха най-многото Му чудеса, задето
не се покаяха”. Не веднъж Бенедикт ХVІ спира вниманието си върху тази евангелска страница.
Думите
на Исус в евангелието от Матей са много строги: той укорява градовете на Хоразин,
Витсайда и Кафарнао, за тяхното коравосърдечие пред извършените от него чудеса. В
проповедта си от 7 март 2010 г, Бенедикт ХVІ пояснява строгостта на Исус в Неговия
апел за обръщане:
„Исус ни отправя този апел не с една самоцелна строгост,
а именно защото е обезпокоен за нашето добро, нашето щастие и спасение. От наша страна
трябва да му отговорим с искрено вътрешно усилие, молейки го да ни помогне да разберем,
къде точно трябва да се насочи нашето обръщане”. (Проповед, 7 март 2010)
Но
какво означава да се обърнем към вярата?
„Да се обърнем към вярата означава
да променим посоката по пътя на живота: но не една малка промяна, а истинска и съществена.
Обръщането означава да вървиш срещу течението, където това „течение” е повърхностния,
непоследователен и илюзорен начин на живот, който често ни влече, доминира и ни прави
роби на злото или затворници на един посредствен морал. С обръщането се целим към
един възвишен християнски живот, поверявайки се на живото и лично Евангелие, което
е Исус Христос”. (Генерална Аудиенция, 17 февруари 2010)
Ето защо Исус
е крайната цел и дълбокия смисъл на обръщането. По този начин, посочва Папата, обръщането
към вярата показва своето най-прелестно и очарователно лице:
„То не е едно
обикновено морално решение, което поправя нашия живот, а е по-скоро избор на вяра,
който ни въвлича изцяло в съкровеното общение с живата и конкретна личност на Исус.
Обръщането и вярата в Евангелието не са две различни неща и по някакъв начин доближени
между тях, а изразяват една и съща действителност”. (Генерална Аудиенция, 17 февруари
2010)
Исус отправя тези укорителни думи към всички онези които го познаха и
не искат да се обърнат и им припомня денят на последният съд, когато ще бъдат строго
съдени. В последния ден, подчертава Папата, ще бъдем съдени според нашата любов: „Бог
ще ни запита дали сме обичали, но не по абстрактен начина, а конкретно и с факти”:
„Господ
има при сърце нашето добро, т.е. всеки човек да притежава живота, и по-специално Неговите
„най-малки” чеда да се присъединят към трапезата, която Той подготвя за всички. В
Неговото вечно Царство, Бог приема всички онези които всекидневно полагат усилия да
поставят на практика Неговото слово”. (Ангел Господен, 23 ноември 2008)