Бенедикт ХVІ: Христос продължава да изгражда своята Църква посредством слабите

На 22 февруари Католическата църква чества литургичния празник „Престол на Свети Петър”. Благодарение на този литургичен празник през вековете се развива доктрината за ролята и властта на Папата. Също и поучителната власт на Бенедикт ХVІ има принос за обогатяването на тази доктрина с неговото решение да се оттегли от Свети Петровото служение.

Съзнателност, ясна и дълбока мисъл, придобита от всекидневния контакт с Писанията: четени, изучавани и съзерцавани. Като младеж, семинарист, свещеник, епископ и Папа. Един постоянен и задълбочен диалог със страниците на божествената истина. Кой е Петър? Колко ли пъти си е задавал този въпрос Йозеф Ратцингер Бенедикт ХVІ. Можем да си представим също смирението с което търси отговор на този въпрос, там където Бог говори на хората и Неговия Син на новия народ. Там, където като християнин, а след това като пастир, Йозеф Ратцингер подхранва своята душа и разум: в Стария и Новия Завет:

„В служението на Петър се разкрива, от една страна, присъщата на човека слабост, а от друга силата Божия: именно в слабостта на човеците, Господ открива своята сила; показва че Той самия изгражда, посредством слаби човеци, своята Църква.” (Проповед, 29 юни 2006)

С тази вяра, подхранвана през годините от Йозеф Ратцингер Бенедикт ХVІ, подчертава, че Църквата не е на Петър, а на Христос, без когото кормчията на лодката е един моряк изгубен сред бурите на историята. Достатъчно е да вземем Евангелието в ръка, посочва Папата, „всичко е написано там”: има едно развълнувано море, един Петър, който не знае какво да прави и Христос, който успокоява ветровете:

„Петър, чрез това падане – а с него и всеки негов приемник – трябва да се научи, че за да изгради и води Църквата на Господ, неговата сила не е достатъчна. Сам никой не може да успее. Колкото и да е способен и добър, при първото изпитание Петър се проваля” (Проповед 29 юни 2006)

Петър е скалата, посочва Йозеф Ратцингер Бенедикт ХVІ, защото Христос е този, който му дава силите. Не е човешка дарба, придобита с изкачването на Свети Петровия престол, а е и остава божествен дар. Свети Петровото служение не е престиж, Петър не е глава на самия себе си, не е всесилен от само себе си, а е човек призван да следва Исус със страхопочитание, но преди всичко с вяра:

„Всичко в Църквата се опира на вярата: Тайнствата, Литургията, евангелизацията, милосърдието. Дори и правото, авторитета на Църквата почива върху вярата. Църквата не може да се саморегулира, не налага на себе си своя ред, а го получава от Божето Слово, което долавя във вярата и се стреми да разбере и оживотвори.” (Света литургия с новите кардинали, 19 февруари 2012)

Оттеглянето на Бенедикт ХVІ от Свети Петровото служение премахна и заличи от хоризонта на Папството категорията за упражняването на властта, така както е разбрана от човека. С този свой жест, който не е само преотстъпване на мястото за нови сили, както неведнъж бе подчертано през този период, Бенедикт ХVІ още веднъж подчерта, че „Свети Петровото служение е служение в милосърдната любов”, едниствената имаща стойност в царството на Неговия Бог:

„Затова, „ръководенето в милосърдната любов” означава да привличаш хората в една евхаристична прегръдка – прегръдката на Христос – която преминава отвъд всяка бариера и създава общение между различията. Ето защо, Свети Петровото служение е първенството на любовта в евхаристичен смисъл; насърчение за универсалното общение в Христовата църква.” (Света литургия с новите кардинали, 19 февруари 2012)

Свети Петровото служение е „първенството на милосърдната любов”. Мисъл, напълно последователна с делата на „смирения работник в Господнята лоза”. Един богослов, сред малкото през последните 50 години, чието разбиране за християнския живот, подхранвано от молитвата и познанието на Библията, му помогна да не забрави – дори и в най-тежките дни – че Църквата е паството, което върви след Христос, като се започне от Петър. Само и единствено Христос го предпазва със сила по-голямо от всички съществуващи сили:

„Това е силата на доброто, истината и любовта, която е по-силна от смъртта. Да, Христовото обещание е вярно: силите на смъртта и вратите на ада, не ще надделеят срещу Църквата, която Той изгради върху Петър (Мат 16,18) и която Той, именно по този начин продължава лично да гради”. (Проповед, 29 юни 2006)

svt/ rv