Вярата в ежедневието: Каква е връзката между вяра и познание

“Вярата означава незнание”, често казват нейните критици. Те виждат вярата като временна мярка, вяра в нещо, което по-късно ще бъде заменено с по-определени знания. Бог обаче не е просто поредната работна хипотеза. Ако вярата се отнасяше само до това, което не знаем, то тогава тя би се базирала на една крехка основа и след всяко завладяване на нови области на знанието, вярата постоянно би се изправяла пред нови битки и отстъпления.

Вярата не е да повярваш в каквото и да е и не е противоположна на знанието. Тя не се ограничава само до това, което все още не знаем, a по-скоро обгръща цялата ни ценностна система. Тя е повече от познание. Тя е разбиране на всичко, което съществува. Вярата е като мантия която обгръща знанието. Тя е доверието да се оставиш в добрите ръце на Бог заедно с цялото ни знание и незнание, тя е увереността, че животът ни е обграден от Неговата любов.

Когато говорим за твърденията на вярата , трябва винаги да внимаваме, какво бихме искали да кажем в действителност. Да вземем например вярата, че Бог е създал света и е направил човека по свой образ и подобие. Ако си представим това буквално, то вярата не би отстояла на теориите за еволюцията и големия взрив, за този, който ги приема. Но вярата в Бог, като създател на света, като начало и край на реалността в която живеем, не е в противоречие с теориите на естествените науки свързани със зараждането на реалния свят и на човека.

Вярата изразява нещо съкровено и скрито, а именно, че зад всичко онова което наблюдават и изучават естествените науки стои Бог. Не можем да Го демонстрираме със средствата на естествените науки, но можем да Го прозрем чрез тях. Бог не едно временно обяснение за онова, което още не е изучено. Сред това, което сме научили или ще научим, ние знаем, че сме поддържани от Бога във вярата и сме свързани с Него във всичко, което казваме и правим.

Анселм Грюн
bp