Бенедикт ХVІ, приятел на Истината

„Църквата на любовта е също и Църквата на истината”: тази фраза на Бенедикт ХVІ, която преминава като лайтмотив през целия му понтификат, разкрива ДНК –то на християнина Йозеф Ратцингер. Още през 1997 за свое епископско мото избира формулата Cooperatores Veritatis, Сътрудници на Истината, взаимствана от Третото послание на Йоан Апостол. Паметна ще остане неговата проповед за „диктатурата на релативизма” с която посочва едно от най-спешните предизвикателства пред Църквата. Както и постоянния му призив към християните „да се свидетелстват истината”.

„Разбира се, ние не притежаваме истината, а тя е която ни притежава: Христос, който е истината, ни повежда по пътя в търсене на познанието и здраво ни държи за ръка. Подкрепени от Христовата ръка, ние се чувстваме свободни и същевременно сигурни”. (Слово пред Римската Курия, 21 септември 2012)

За Бенедикт ХVІ истината е личността на Исус Христос. В първата си енциклика Deus caritas est, Бог е любов, отбелязва, че в ранните християнски времена „няма етическо решение или голяма идея без срещата с тази Личност”. И допълва: „колкото по-автентична е тази среща, толкова повече сме призвани да приемем жертвите и преследванията”:

„Участникът в Христовата мисия неизбежно трябва да приеме гонения, противопоставяне и страдания, тъй като се сблъсква със съпротивата и господството на този свят”. (Аудиенция за Папските мисионерски институти)

Но истината е неразделна част от любовта, допълва Папата. В енцикликата си Caritas in veritate, Любов в истината, обяснява, че „без истина, любовта преминава в сантиментализъм, а любовта се превръща в празна черупка, която бива запълвана произволно”. Оттук и неговото предупреждение за „опасностите, които крие любовта в една култура без истина”. Затова, посочва Бенедикт ХVІ, „вярата се превръща в светлина, която озарява пътя на човека към истината”:

„Срещу опитите вярата да бъде заменена с неустойчив и лесно манипулиран консенсус, християнската вяра предлага своя принос в етическо-философската област, но не чрез предварително готови решения на конкретните проблеми, като например изследванията и опитите в биоемедицината, а със заслужаващи доверие морални перспективи, които помагат на човешкия разум в търсенето на стойностни решения”. (Аудиенция за Конгрегацията за доктрината на вярата, 15 януари 2010)

В този процес на търсене на истината се полага големия принос на Бенедикт ХVІ
за засилване на диалога между вяра и разум. Този бином характеризира целия му понтификат. „Също и разумът помага да се доближим до Бог”, твърди Папата-богослов:

„Ако диалогът между вяра и разум е откровен и сериозен, тогава помага да разберем и се убедим в правотата на вярата в Бог – но не в който и да е Бог, а в онзи, който се е проявил чрез Исус Христос. Същевременно ни помага да видим, че в Исус Христос се реализира пълнотата на човешката личност”. (Среща с Римския диоцез, 5 юни 2006)

dg/ rv