Кард. Равази: молитвата е мълчаливото кръстосване на погледа между двама влюбени
След неделната молитва „Ангел Господен”, в параклиса “Redemptoris Mater” в Апостолическия
дворец, започнаха духовните упражнения на Римската курия за Великите пости, които
ще завършат на 23 февруари. Проповедник тази година е кард. Джанфранко Равази, председател
на Папския съвет за култура, а избраната от него тема е “Ars orandi, ars credendi.
Божият лик и лика на човек в молитвите на Псалмите”.
Духовните упражнения започнаха
с обожаване на Светото Причастие, последвано от вечерната молитва за първа постна
неделя. В първото размишление на кард. Равази предложи един библейски образ, символично
представящ бъдещото присъствие на Бенедикт ХVІ в Църквата: едно съзерцателно присъствие,
като това на Мойсей, който се изкачва на планината, за да се моли за народа на Израил,
който се бори в долината с войските на Амалек:
„Този образ представлява
основната функция – вашата - за Църквата, т.е на застъпничеството:
ние ще останем в „долината”, тази долина, където се намира
Амалек, където има прах, страх, ужас, кошмари, но също надежда, където вие останахте
през тези осем години с нас. Но от сега нататък, ние ще знаем, че на планината вие
се застъпвате за нас.”
Кардиналът призова присъстващите да навлязат
в първото размишление, освобождавайки душата от заобикалящия шум на всекидневния живот:
„Смятам,
че също за нас духовните упражнения, тези моменти, са своеобразно освобождаване на
душата от пръста на нещата, от калта на греха, от пясъка на баналностите и напразните
разговори, които преди всичко през тези дни, изпълват непрестанно нашите уши.”
В
размишлението кард. Равази се спря на молитвата от Псалмите, спирайки се по-специално
на 4 глагола: молитвата е дихание, защото е като въздух за нашия живот; молитвата
е мислене, опознаване на Бог, както направи Мария, която съхранява всичко в сърцето
си; молитвата е също борба с Бог, преди всичко, когато сме в мрака на живота и издигаме
на високо нашия вик, който може да изглежда дори богохулен; молитвата е обич и прегръдка
за Бог. Често молитвата, завърши кард. Равази, е „мълчаливото кръстосване на погледа
между двама влюбени”: