Духовни упражнения във Ватикана: Словото Божие носител на истинските ценности

Продължават Духовните упражнения на Римската курия за Великите пости във Ватикана, като по време на цялата седмица всички дейности на Папата са преустановени. Тази сутрин в параклиса “Redemptoris Mater”, кард. Джанфранко Равази, проповедник за Духовните упражнения, се спря на темите за Словото като откриващо ни Бог и Словото като творител. Кардиналът подчерта първенството на божествената благодат, от която се поражда молитвата и вярата; в началото стои откровението, което е Слово:

„Кой е първият лик, с който Бог ни се представя? Първото откровение на Бог е в Словото. Неговата благодат се поверява на Словото. Показателен е фактът, че началото на Стария и Новия Завет е скандирано от Словото. Бог каза: „да бъде светлина. И биде светлина”. Ето защо, творението е едно звуково събитие, то е едно Слово, парадоксално най-човешката реалност, тази реалност, която е изключително крехка – защото веднъж казано, Словото изгасва – но същевременно има едно особено въздействие, защото без Словото няма да съществува комуникацията.”

Кард. Равази се спря на Псалм 119 (118), в който Словото е водач в мъглата: „твоето слово светило за ногата ми и светлина за пътеката ми”. Светлина, която разпръсква мрака особено в съвременната култура с нейния несигурен хоризонт, с нейната аморалност и абсолютно безразличие. Заради това, отбеляза кардиналът, „вече не се прави разлика между сладко и горчиво” и всичко е относително сиво. Ето защо, много е важно да се съпоставяме със Словото, защото то ни показва истинската ценностна система, „често калибрирана само върху материалните неща, парите и властта”. Словото е също начало на доверието, отбеляза кард. Равази. В псалм 23 Бог е добрият пастир, който води своето стадо, но същевременно е спътник. Елементи, които подчертават стойността на благодатта: от една страна любов, а от друга истината. Крайната цел е само една – отбеляза кардиналът – а именно храмът, приготвената трапеза, жертвата на общение, отслужването на литургията:

„Словото, като първото голямо Богоявление, което е възпято в Псалтира и което аз молейки се откривам. Чувам не само моите думи, които отекват, но също и Словото Божие, което отеква в мен."

Творението, посочи кард. Равази, „е едно различно слово на Бог и съдържа в себе си една тиха богословска музика”, „едно послание, което е без звук и ехо, но което преминава през цялата вселена”. Именно Псалм 19 (18) подчертава, че „небесата” разказват за творителното дело на Бог. Ето защо е необходимо да се завърнем към съзерцанието:

„Липсата на удивление в съвременния човек е знак на повърхностност. Човекът е съсредоточен само върху делата на своите ръце, не е способен да вдигне очи към небесата, да се възхищава дълбоко на вселената и микрокосмоса. Това доведе човека, лишен от съзерцанието, да обезобрази земята, използвайки я само за лични нужди. Човек вече не чувства земята като своя сестра”.

Кард. Равази насочи вниманието и към диалога между вярата и науката. Вярата, отговаря на въпроса „защо”, а науката на въпроса „как”. Според кард. Равази именно Паскал обобщава крайностите, които трябва да се избягват: „да се изключи разума, да не се допуска нищо друго освен разума”; същевременно философът посочва и пътя, който трябва да се следва: „за да обичаш човешките неща, трябва да ги разбираш, докато божествените неща трябва да ги обичаш, за да ги разбереш”. „Трябва първо да се хвърлиш в морето на вярата – прибави кардиналът – и после да започнеш да плуваш, вярата и разумът се кръстосват несъмнено”. Ето защо пътят на молитвата и път на богословието вървят заедно. Хармонията между двата пътя е възхвалена символично в Псалм 19 (18) с двойното слънце: това блестящо на небесата и Словото Божие като слънце:

„Слънцето, блестящо в небесата ни говори за космическото откровение. Но съществува също Словото Божие, което е другото слънце озаряващо ни в пълнотата. Ето словото, което разкрива, ето словото, което твори.”

svt/ rv