Бенедикт ХVІ към римския клир: винаги ще бъда с вас в молитвата

„Дори да съм скрит за света, ще бъда винаги с вас в молитвата”, „ще бъда с вас в увереността, че Господ винаги побеждава”. С тези думи Папа Бенедикт ХVІ се обърна към клира от римския диоцез с който се срещна тази сутрин във Ватиканската аула „Павел VІ”, за традиционната среща между Епископа на Рим и неговите свещеници в първия четвъртък от Великите пости. Две седмици преди края на своето Свети Петрово служение в словото си Папата се спря на опита от участието си във Втория Ватикански събор

В приветственото си слово към Папата, кардиналът викарий за Рим, Агостино Валини, обобщи чувствата на всички присъстващи в аулата, като увери, че римският диоцез ще му бъде винаги благодарен за неговия пример и възвишено виждане за свещеническия живот. В началото на обръщението си към свещениците от неговия диоцез, Папата изрази своята радост от факта, че Църквата на Рим е една жива Църква и, че нейният клир е наистина католически и верен на своята силна и здрава идентичност. Видимо развълнуван Папата сподели пред свещениците как ще живее след края на неговото Свети Петрово служение:

„Дори и да се оттеглям сега, ще бъда винаги близо до вас в молитвата и съм уверен, че също и вие ще бъдете близо до мен, въпреки че за света ще остана скрит.”

В своето импровизирано слово Бенедикт ХVІ се спря на Втория Ватикански събор, споделяйки с присъстващите своя опит на сътрудник на кардинала на Кьолн, Фрингс, един от главните действащи лица на Събора. В спомените си Папата се върна в 60-те години на миналия век, припомняйки своите чувства и надежди за Събора:

„Ние отидохме на Събора не само с радост, но и изпълнени с ентусиазъм. Очакванията бяха много големи. Надявахме се всичко да се обнови, да се осъществи наистина една нова Петдесятница, една нова ера за Църквата.”

Надявахме се, продължи Папата, че Църквата отново се бе превърнала в „утрешната и днешната сила”. Всички се надявахме да се открие отново „целостта между Църквата и най-добрите сили на света и да се отвори бъдещето за човечеството, за истинския прогрес”. „Бяхме изпълнени с надежда, с ентусиазъм и желанието да направим всичко възможно, за да се осъществи това”. Папата постави акцент над църковния дух, позволил на Съборните Отци да преодолеят някой начални трудности при организирането на работата. По-специално припомни общите интереси на френските и германските епископи, особено активни по време на Събора: от литургичната реформа до еклесиологията, от Словото Божие до икуменизма:

„Гледайки назад в годините, мисля, че бе добра идеята да се започне с литургията, защото по този начин се открои първенството на Бог, примата на Обожаването.”

„Бе наистина дело на Провидението, че в началото на Събора бе поставена литургията, бе поставен Бог и Обожаването”, подчерта Папата, който насочи мислите си към Пасхалната тайна, като „център на християнската идентичност и християнския живот”, изразена в пасхалното време и в неделите:

„В този смисъл жалко е, че неделята днес е видяна като последния ден от седмицата, а не като първия ден, като началото: вътре в нас трябва винаги да помним, че тя е началото, началото на Творението, на пресътворението на Църквата, среща със Създателя и с Възкръсналия Христос.”

Бенедикт ХVІ се спря и на важността, която Съборът отдава на разбирането на литургичните текстове и активното участие в литургията. За съжаление, отбеляза Папата, „тези принципи не бяха разбрани добре, защото „разбираемост, не означава баналност, тъй като големите литургични четива се нуждаят от постоянната формация на християнина, за да може да израства и навлиза все по-дълбоко в тайната и да я разбере”. Един текст не се разбира, само защото е на майчиния език, подчерта Светия Отец:

„Само постоянното формиране на сърцето и разума може да помогне за разбирането и участието, което е повече от една външна дейност, което е навлизане на моята личност, на моята същност в общението на Църквата и оттук в общението с Христос.”

По темата за Църквата Папата посочи, че Вторият Ватикански събор показа, че „тя не е една организация или структура”. Тя е също това, но е и „един организъм, една жива действителност, която навлиза в моята душа, така че самият аз се превръщам в конструктивен елемент на Църквата.” Същевременно, прибави Папата, не може да се приеме, че една група „се обявява за Църква”:

„”Ние сме Църквата” изисква моето участие в голямото „ние на вярващите от всички времена и места”.

Съборът ни учи, че влизайки в общение с Христос „ние се превръщаме наистина в Божи народ”. Оттук Папата припомни темата за колегиалността и се спря на темите за икуменизма и междурелигиозния диалог, разгледани от Събора по-специално в документа „Nostra Aetate”. Светият Отец настойчиво подчерта, че „все още има много да се направи преди да се стигне до един истински прочит в духа на Събора, чието приложение все още не е завършено”. Последната част от импровизираното си слово Папата посвети на средствата за комуникация. „Съществуваше Съборът на Отците, истинският Събор – посочи той, - но съществуваше също Съборът на медиите, който даваше една политическа интерпретация, а не на вярата, на всичко което се случваше”:

„За медиите, Съборът бе една политическа борба, една борба между различните течения в Църквата… съществуваха тези, които търсеха децентрализацията на Църквата, властта за епископите, и чрез израза „Божи народ”, властта на миряните.”

Същото се случи и в литургията, отбеляза Папата: „тя вече не предизвикваше интерес като акт на вярата”, а като „един вид дейност на общността, като светска дейност”. Бенедикт ХVІ се спря и на така наречения „виртуален Събор”, който „бе по-силен от реалния Събор”:

„Днес, 50 години след Събора, сме свидетели как този виртуален Събор рухва, губи се, и на негово място се появява истинският Събор с цялата му духовна сила. Нашата задача, през тази Година на вярата, е да работим със силата на Светия Дух за реализирането на истинския Събор и за обновяването на Църквата.”

Накрая, развълнуван, Папата поздрави за последен път своите свещеници:

„Надяваме се Господ да ни помага. Аз, чрез молитвата ще бъда винаги с вас и нека заедно вървим напред с Господ, уверени в Неговата победа.”

svt/ rv