Бенедикт ХVІ: решението ми е плод на дълги молитви и изпит на съвестта

За първи път, след като обяви оттеглянето си от Свети Петровото служение „за благото на Църквата”, Папа Бенедикт ХVІ се появи пред широка публика. Това стана днес на генералната аудиенция във ватиканската Аула Павел VІ, препълнена от вярващи и поклонници от цял свят, жадни да видят лицето и чуят гласа на Папата. Някои от тях за първи и последен път, тъй като прощалната аудиенция с него ще бъде на 27 февруари в същата зала.

„Реших да се оттегля от Свети Петровото служение, поверено ми от Господ на 19 април 2005””, каза Папата. Направих това напълно свободно за благото на Църквата, след дълги молитви и изпит на съвестта пред Бог, съзнавайки тежестта на този жест, но същевременно че не съм в състояние да изпълнявам повече Свети Петровото служение с онази сила, която се изисква за това. Увереността, че Църквата е на Христос и никога няма да остане без Неговата грижа ме подкрепя и осветлява”. Тези думи на Папата бяха посрещнати с продължители аплаузи, които на два пъти прекъснаха изказването му. На тази предпоследна генерална аудиенция в понтификата на Папа Ратцингер можеха да се видят многобройни надписи: „Благодарим ти Бенедикт!”.

Размишлението на Папата в катехизиса бе посветено на дяволските изкушения отправени към Исус в пустинята, насочено в съвремието и фокусирано към въпроса : какво има стойност в човешкия живот. Въпрос, отправен към християните, които от днес навлизат във Великия 40 дневен пост.

Изкушенията, посочи Папата, са глада за хляб, отколкото за Божията истина, за светска власт, отколкото за любов и желанието да се наложат „нашите условия” на Бог, който е „Господ на всичко”.

„Основното в трите изкушения към Исус е намерението Бог да бъде манипулиран и използван за лични интереси, лична слава и успех”, посочи Папата. „Главното в тях е предложението да поставим себе си на мястото на Бог, премахвайки Неговото съществувание и превръщайки го в маргинален елемент Тогава, всеки би трябвало да си зададе въпроса: какво място заема Бог в моя живот? Той ли е Господ или аз?”.

Никой не може да избегне изкушението да постави Бог в „ъгъла” на своя живот, допълни Папата. Дори и християните, които днес живеят в епоха доминирана от „залеза на чувството за сакрално”. Оттук и призива на Папата:

„Не е достатъчно да се наричаш християнин поради факта, че се живее в общество с християнски корени: дори родените в християнски семейства и възпитани в християнски дух, трябва всекидневно да обновяват своя християнски избор и положат Бог на първо място пред изкушенията на една секуларизирана култура”.

„Изпитанията, които съвременното общество поставя пред християните, са многобройни и засягат пряко личния и обществения живот”, посочи Папата. „Не е лесно да бъдеш верен на християнския брак, да се практикува милосърдието в ежедневния живот и се намери място за молитвата и вътрешното вглъбяване. Не е лесно публичното противопоставяне срещу решения, смятани за очевидни, като аборта в случай на нежелана бременност, евтаназията в случай на тежка болест или селекцията на ембриони за превенцията на наследствени болести. Изкушението да се измести вярата винаги присъства, но само вътрешната промяна е истинския отговор към Бог, който трябва да бъде многократно потвърждаван в живота”.

Бенедикт ХVІ посочи и конкретни примери за вътрешна промяна, като св. Павел по пътя за Дамаск и св.Августин. Но също и в съвременната епоха, като американката Дороти Дей, активистка марксистка, която открива, че влизането в църква и „молитвеното преклоняване на глава” влияе много повече отколкото хиляди скандирания на протестни шествия. „Всички хора, предоставили място на Бог в своя живот, могат да бъдат наши примери в Годината на вярата”, заключи Папата.

„Алтернативата между затваряне в нашия егоизъм и откриването към Божията любов, отговаря на алтернативата при изкушенията към Исус”, посочи Бенедикт ХVІ. Това е алтернативата между човешката власт и любовта на Кръста, между спасението, видяно в материалното благополучие и спасението, като Божие дело”.

„Вътрешната промяна не означава търсене на личен успех и престижно обществено място, а ежедневно и в малките неща да превръщаме истината, вярата в Бог и любовта в най-важното нещо в нашия живот”, завърши Папата.

dg/ rv