Бенедикт ХVІ: Великият пост, време за църковно общение и преодоляване на индивидуализма и разделенията

"Да се завърнем към Бог с цялото си сърце": това бе призивът на Папа Бенедикт ХVІ, който отправи в проповедта си за Пепеляна Сряда Папа Бенедикт ХVІ с която даде началото на Великия пост. Тази година, литургията не бе отслужена както по традиция в базиликата "Света Сабина", за да се даде възможност на повече вярващи да вземат участие в последната Папска Света литургия:

„Събрани сме във Ватиканската базилика, около гроба на Свети Петър, за да поискаме неговото застъпничество за Църквата в този особен момент и обновим нашата вяра във Върховния Пастир, Исус Христос. За мен това е подходящ момент да благодаря на всички, по-специално на вярващите от римския диоцез и поискам да се молите за мен в последните дни от моето Свети Петрово служение”.

В проповедта си Папата се спря на четивата предложени от днешната литургия, като започна от първият откъс от книгата на пророк Йоил, в който пророкът отправя силен призив към народа да се „върнат към Господ от все сърце с пост, плач и ридание” (2,12):

„”С все сърце” означава от центъра на нашите мисли и чувсва, от корените на нашите решения, избори и действия, с жест на цялостна и радикална свобода.”

Но възможно ли е, запита риторично Папата, това завръщане към Бог? Съществува една сила, посочи Папата, „която не обитава в нашето сърце, а която извира от сърцето Божие. Това е силата на Неговото милосърдие”:

„Завръщането към Господа е „благодат”, защото е дело Божие и плод на вярата, която ние полагаме в Неговото милосърдие. Но това завръщане става конкретна реалност в нашия живот само когато благодатта на Господа прониква дълбоко в нас, давайки ни силата да „раздерем сърцето си”.”

В наши дни, продължи Папата, „много хора са готови да си „раздерат дрехите” пред скандалите и неправдите извършени от другите, но малцина са готови да действат според „сърцето си”, според съвестта си и собствените намерения, позволявайки на Господ да преобразява, обновява и обръща”. Бенедикт ХVІ се спря и на „общностното измерение”, което е съществен елемент на вярата и християнския живот:

„Христос дойде „за да събере наедно разпилените чеда Божии (Йо 12,32). „Ние” на Църквата е общността в която Христос ни събира заедно. Това е важен елемент, който трябва да помним и да живеем през Великите пости. Всеки трябва да осъзнае, че не е сам по пътя на покаянието, а заедно с многобройни братя и сестри в Църквата.”

Бенедикт ХVІ се позова и на разделенията в църковното тяло:

„Когато живеем Великопостното време в по-силно и красноречиво църковно общение, преодолявайки индивидуализмите и разделенията, ние се превръщаме в смирен и безценен знак за онези, които са далеч от вярата или са безразлични.”

Папата се спря на откъса от Второто послание на Свети Павел до Коринтяни в който думите на Апостола се превръщат и за нас в настойчив призив да не „пропуснем този благоприятен момент в който ни е предложена една уникална и неповторима възможност”:

„Помирението, което ни бе предложено, бе заплатено с една висока цена: на кръста на Голгота, върху който бе разпнат Сина Божий, станал човек. Завръщането към Бог с „все сърце” през това великопостно време преминава през Кръста, чрез следването на Христос по пътя, водещ към Голгота. Това е път по който всекидневно трябва да се научим да излизаме все повече от нашия егоизъм и затвореност, за да направим място на Бог, който разтваря и преобразява сърцето.”

Четивото от Евангелието според Матей, посочи Папата, ни разказва за Исус, който се позовава на трите основни практики за поста, предвидени от мойсеевия закон: милостиня, молитва и пост. С това, отбеляза Папата, Исус подчертава, че качеството и истината на връзката с Бог дава стойност на истинността на всеки религиозен жест:

„Истинският Христов ученик не служи на себе си или на „публиката”, а служи благородно и с простота на Господа. Нашето свидетелство ще бъде по-решаващо когато не търсим нашата слава, а когато осъзнаем, че отплатата на праведния е сам Бог, когато сме единени с Него по нашия път на вярата тук на земята и в края на живота, в мира и светлината от срещата лице в лице с Него.”

Бенедикт ХVІ завърши с призива да „живеем радостни и пълни с вярата великопостното време и да се „завърнем към Бог с цялото си сърце”, приемайки благодатта му, която ни прави нови хора чрез участието ни в Христовия живот”.

svt/ rv