Послание на Папата за Световния ден на болния: Добрият Самарянин, пример за отношението към болните

„Не сте нито изоставени, нито ненужни: вие сте призвани от Христос и сте негов прозрачен образ”: това пише Папата в посланието си за ХХІ-ия Световния ден на болния, цитирайки „Посланието към бедните, болните и страдащите” от Втория Ватикански събор. Папата се позовава на библейската фигура на Добрия Самарянин, който показва „какво отношение” трябва да има всеки последовател на Христос „към другите, особено към най-нуждаещите се от грижи”. Световният ден на болния се отбелязва на 11 февруари, литургичен празник на Дева Мария Лурдска, а този година официалните чествания се провеждат в Богородичното светилище Алтьотинг, Германия.

В посланието, озаглавено „Иди и ти прави също така” (Лука 10,37), Папата припомня, че християнинът трябва да черпи вдъхновение от безкрайната Божия любов, чрез „непрестанна и интензивна молитва”, която ще му даде силата да придобие „конкретно внимание, както Добрия Самарянин, към наранените тялом и духом”. Това важи „не само за пастирските и здравните работници, а за всички, също и за самия болен, който може да живее своето състояние в перспектива на вярата”.

Папата посочва и конкретни примери от историята на Църквата, които могат да стимулират всеки християнин в Годината на вярата. Сред тях са Тереза на Детенцето Исус, Раул Фолро, Блажената Тереза Калкутска и други, които са дали своя принос да се даде стойност на страданието в човешки и духовен план. Най-силният пример Папата дава с Дева Мария, която следва Божия Син до Голгота, без да изгуби вярата си. Нейната силна вяра в божието всемогъщество е озарена от Христовото Възкресение, което дава надежда на страдащите и обновява увереността за близостта на Господ.

Бенедикт ХVІ насърчава „католическите институции, граждански общества, християнски общности, асоциации и религиозни семейства”, припомняйки думите на Блажен Йоан Павел ІІ от постсинодалното апостолическо насърчение за миряните (Cristifedelis lsici), че „в благородното приемане на всеки човешки живот, особено на слабите и болните, Църквата живее основния момент в своята мисия”.

dg/ rv