Отец Йоан Хаджиев: Църквата се нуждае от правото

На 25 януари се навършиха 30 години от публикуването на новия Кодекс по Каноническо право на Католическата църква, обнародван от блажен Йоан Павел ІІ. Годишнината бе отбелязана с научна конференция във Ватикана, организирана от Папския съвет за законодателните текстове и Международният институт за каноническо и сравнително право на религиите към Богословския факултет на Лугано в сътрудничество с Ватиканската фондация "Йозеф Ратцингер - Бенедикт ХVІ" и Фондация "Йоан Павел ІІ". В нея взеха участие видни църковни юристи и бе споменато, че се работи по някой промени втекста. На конференцията присъства и отец Йоан Хаджиев (на снимката) от Ордена на Босите Кармелитани в България, втора година специализант по Каноническо право в Папския Григориански университет в Рим. С отец Хаджиев разговаря Светла Чалъкова:

******
Какви теми бяха обсъдени на конференцията?
На тази изключително интересна конференция във Ватикана бяха обсъдени много теми и бе казано, че се работи по някои реформи, но не бе споменато нищо конкретно. Неофициално се говори за реформа на брачното и наказателното право, както и за регламентирането на т.нар. "църковни движения", които изцяло отсъстват от кодекса и, които понякога създават проблеми със своята тенденция да създават паралелна "Църква" или да не спазват официалните богослужебни книги. Но правната реформа не е бърз процес, да не забравяме, че настоящият кодекс беше изработен след близо 24 г. усилена дейност на юристите.

Настоящият Кодекс по Каноническо право е плод на Втория Ватикански събор. Каква е неговата същност?
Преди всичко, трябва да се уточни, че в Католическата църква съществуват два Кодекса. Първият, обнародван през 1983 г., е предназначен за Католическата църква от западен обред, а вторият, обнародван през 1990 г. е предназначен за Източните католически Църкви. Те регулират основни теми като Божия народ и различните категории в него, Тайнствата, земните блага, наказанията и съдебните църковни процеси. Кодексът от 1983 г. взаимства доста от кодекса от 1917 г. и често извор на новите канони са точно тези, намиращите се в старото законодателство. Но кодексът, обнародван от Папа Йоан Павел II, е в същото време доста различен. Като цяло той е по-кратък и с по-опростена църковна правна система. Променена е също неговата вътрешна структура и визията за Църквата, която вече не е видяна само като йерархична структура. На много места е променен и езиковият стил, повлиян от развитието на антропологията и психологията. Появява се и една нова категория - Божи народ - която обединява всички верни на Исус, въз основата на кръщението в Католическата църква, както и фигурата на светските лица, на които старият кодекс беше посветил само два канона. Необходимостта от тези промени бе подтикната от факта, че правата и задълженията на миряните най-често са регулирани от светското право, за разлика например от категориите на клира и на монашеството. Това е голям напредък, защото подчертава, че миряните не са само някаква пасивна безлична маса, а една дейна група, призвана както всички кръстени към святост и свидетелство за Христос, но без да се забравя, че все пак йерархията е установена от Исус да води Църквата към спасението.

Какви са разликите и приликите между Кодекса по Каноническо право и Гражданския кодекс?
Първият кодекс по Каноническо право, както и гражданските кодекси, са повлияни от Кодекса на Наполеон. Но съществува голяма разлика между тях. Светското право наказва всяко нарушение на закона и има за цел подобряване на съжителството между хората и възстановяване на справедливостта. Докато, целта на църковното право е спасението на душите. Църквата гледа в друга перспектива, като разграничава между грях, който не винаги е престъпление и църковно престъпление, което винаги е грях. Например невъздържането от месо в петък, което е грях, не се наказва, а докато се наказва с най-тежкото наказание екскомуника (отлъчване), лице което, нападне или убие папата, което е едновременно грях, но за Каноническото право е и престъпление.

Как църковното право се свързва с учението на Исус?
Това е въпрос, който често са си поставяли юристите след Втория Ватикански събор. Това е подчертано ясно от съвременната църковна юридическа наука, според която църковното право се корени в учението на Църквата, в богословието. Това означава, че не може да съществува някаква разлика или противовес между тях. Но, както вече споменах, Църквата не е само една духовна институция, което е и невъзможно. Ето защо се нуждае от правото, което всъщност не е само, за да заповядва и да наказва, но и дава една правна сигурност на всички вярващи и същевременно да гарантира техните права.

svt/ rv