Опитът за помирение между католици и православни
в някои славянски страни

В тазгодишната молитвена седмица за единение между християните ни бяха предложени следните думи на пророк Михей: „О, човече, казано ти е, що е добро, и какво иска от тебе Господ: да работиш справедливо, да обичаш милосърдни дела и смирено да ходиш пред твоя Бог.” (6, 8). Всички сме съгласни, че трябва да работим в полза на справедливостта и да се ангажираме да покажем нашата доброта. Но да живеем със смирение, струва ми се, че е вече нещо по- трудно за постигне. Пред Бог все още се опитваме, поне външно, да дадем добро впечатление за себе си; но не е възможно „смирено да ходиш пред твоя Бог” без да живееш смирено с твоя ближен, който е образ на Бога. Ако успеем да възприемем нашия ближен като „образ на Бога”, като Божие дете, обичано от неговия Създател и Спасител, като приятел на Бога, който е винаги с него, тогава ние ще имаме към него почти същото отношение, което имаме към Бог: „Който обича Бог, трябва да обича и своя брат.” (1Йоан 4, 21). Смирението, без съмнение, е съществена част от личните ни отношения с другите.

Без съмнение, тази нагласа на смирението е също така необходима в отношенията между християните от различни деноминации, които желаят да се преодолеят съществуващите разделения и да растат в по-голямо единство, с надеждата, че може да се възстанови пълното единение, желано и изтъкнато от самия Христос. Самият Господ Исус Христос е показал с живота си, особено в пасхалната си тайна, че точно смирението побеждава злото и преодолява разделението. Със скромното си приемане на кръста, последвано от смъртта, Господ изрази своята вярност към хората, които е дошъл да спаси и да помири с нашия Небесен Отец и помежду им. Благодарение на своето смирено и пълно отдаване в ръцете на хората, те от своя страна могат да се отдадат смирено на Бог и един на друг, за да живеят в общение. Свидетелстват за това апостолите и много светци от началото на християнството до ден днешен.

Един подобен духовен път на обръщането е това, което ние си пожелаваме също и в отношенията между християните, които, за съжаление, сега са разделени, не само между различните деноминации, но също така и в рамките на една и съща група. Само вървейки с Господ, в смирено доверие в него, ние наистина може да се срещнем като братя и сестри, смирено признавайки нашата отговорност за разделянето, молейки за прошка и допринасяйки за възстановяването на общението. Християнското единство е дар на Светия Дух, но то е възможно само ако ние се ангажираме, всеки в съответствие със своите възможности и отговорности.

През изминалата година ние наблюдавахме с благодарност постигнатия известен напредък в тази посока, не само по отношение на личните контакти, които често остават в сянка, но също така и в обществените. Като първи пример нека споменем двете срещи между представителите на Сръбската православна Църква и на Католическата Църква в Хърватия. Знаем, че отношенията между сърби и хървати са трудни поради конфликтите, които са се случили през последните векове, а и в по- ново време, след обявяването на независимостта на държавите от бивша Югославия. Този конфликт, който е основно националистически и политически, е имал отрицателно въздействие върху отношенията между православните и католиците. За съжаление, чести са взаимните обвинения, но имаше и истински молби за прошка. Една от тях се състоя преди около година, в началото на Седмицата за молитва за християнско единство в Дубровник, където католическият епископ, Мате Узинич, покани на една литургия православния епископ Григорий Захумско-херцеговски и Приморски, който в края на кратката си реч се извини на епископа и на католиците за злото, извършено от някои членове на Сръбската православна Църква на хървати католици. Епископ Узинич, благодари за този скромен жест и на свой ред помоли за прошка от името на присъстващите католици. Точно такива жестове, ако са живени с вяра, в лична връзка с Христос, могат наистина да насърчат помирението по пътя към християнското единство.

Няколко месеца по-късно, през юни 2012 г., сръбският патриарх Ириней посети в Загреб верните православни сърби. По този повод патриархът, придружен от някои членове на Светия синод на Сръбската православна Църква, поиска дори да се срещне с местния католически архиепископ, кардинал Йосип Бозанич, заедно с някои от членовете на Епископската конференция на Хърватия. В съвместно си изявление, публикувано след срещата, двамата призоваха своите верни да търсят всякакви начини за преодоляване на историческите конфликти между двата народа, както и между католиците и православните, особено преосмисляйки „с уважение и отговорност всяко събитие от миналото”, понеже „само така могат да се излекуват раните и може да се гледа към бъдещето по- спокойно”. Макар и не директно, те призоваха по особен начин към покаяние, молба за прошка и помирение.

Такъв подобен документ, но с по- важно значение, бе подписан през август 2012 г. във Варшава между руския патриарх Кирил, по време на посещението му в Полша, и архиепископа на Пшемишъл за верните от римски обред, Юзеф Михалик, председател на Епископската конференция на Полша. В текста, наред с други неща, се призоват двата народа към помирение. Документът, който бе в процес на подготовка в продължение на три години чрез многобройни интензивни срещи и разговори, вече е имал и все още ще има ехо в двете страни. В Полша бе прочетен във всички католически църкви, докато в Русия, бе положително приветстван от Светия синод, a митрополит Иларион Волоколамски, председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московска патриаршия, заяви в интервю в края миналата година, че подписването на този документ е най- важното събитие в Руската православна Църква през 2012 г.. Освен това са предвидени през 2013 г. конференции на тази тема, както в Москва, така и във Варшава.

Ние сме наясно, че процесът е все още много дълъг и има още много неща, които трябва да се направят, но първите стъпки са предприети и можем само да се надяваме и да се молим на Бог да ни даде възможността да се приближим към помирението, все по- популярно и ефективно, със смирение и смелост.

Ние също така сме наясно с човешката слабост, многото предразсъдъци и множеството рани, нанесени едни на други в цялата история, които отдалечиха християните помежду им и силно възпрепятстват истинския диалог. С това съзнание, но също така и с голяма надежда, ние разчитаме на Господ, който смирено се отдаде в нашите ръце, че ще ни научи на същото отношение на смирение към ближния, както на лично ниво, така и на църковно, т.е. между сестрите Църкви. Нека Светият Дух ни вдъхнови и ни води, за да станем все по- единни в Христос, като братя и сестри на един и същи Отец.

Отец д-р Милан Жуст SJ
Асистент в Източната секция на
Папския съвет за насърчаване на християнското единение

Превод отец Йоан Хаджиев