Бенедикт ХVІ: величието на човека е в признанието на Бога Творец
Бог, като създател
на човешкия живот и Творението и "специалната връзка" на човека с Него бе темата на
катехистична беседа на Папа Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе във
ватиканската аула Павел VІ. С нея продължи цикъла беседи посветени на Веруюто. "Първородният
грях", посочи Папата, не е нищо друго, освен "изкушението" на човека да види в Бог
един "неприятел" за собствената свобода. Алесандро Де Каролис синтезира папския катехизис:
********* В размишлението си Светият Отец се спря на думите от Веруюто,
които определят Бог като „Творец на небето и земята” и на първите глави от книгата
Битие, разказващи за сътворението на света. Бенедикт ХVІ съпостави този разказ с твърденията
на науката и техниката за произхода на вселената и човека, подчертавайки, че Библията
на „не е учебник по природните науки”:
„Основната истина разказана
в книгата Битие ни разкрива, че светът не е съвкупност от противопоставящи се помежду
си сили, а че намира своя произход и устойчивост в Словото, във вечния Разум на Бог,
който продължава да поддържа вселената. Вярата в това озарява всеки аспект от съществуванието
и дава смелост, за да се изправим с вяра и надежда пред живота.”
Книгата
Битие, поясни Бенедикт ХVІ, „ни помага да познаем Божия промисъл за човека” и по-специално
неговата изключителна идентичност:
„Човешкото същество е сътворено
по образ и подобие Божии. Всички ние носим в себе си живителното дихание на Бог и
всеки човешки живот – ни казва Библията – е под особената
закрила на Бог. Това е най-дълбоката причина за неприкосновеността на
човешкото достойнство срещу опитите човека да бъде оценяван от утилитаристични критерии
и според способностите му.”
Въпреки това, в себе си човек носи една
„рана”, която още от изгрева на неговото съществувание възпрепятства синовната връзка
между Създателя и творението. Тази „рана” е „първородният грях” с който бе прекъсната
връзката с Бог и човек „реши сам за себе си срещу Бог”. С идването на Христос, отбеляза
Папата, тази „рана бе изцелена и бе възстановено пълното единство между човечеството
и Бог”.
„Необходимо е това съзнание винаги да се подхранва, защото
съществува изкушението да изграждаме сами света в който да живеем, да не приемаме
ограниченията на нашата същност на творения, ограниченията на доброто и злото, на
моралността. Когато се изправя срещу своя Създател, човек се изправя срещи самия себе
си, отрича се от своя произход и истината за него. Така злото влиза
в света с тежките окови на страданието и смъртта. Скъпи братя и сестри, вярата означава
да признаем величието на Бог и да приемем нашето нищожество, нашето състояние на творения,позволявайки Му да я изпълни с любовта си и така да я укрепи нашето истинско
величие.”
При поздравите на различни езици Папа Бенедикт ХVІ поздрави
членовете на Атлантическия клуб в България, присъстващи на генералната аудиенция в
Аула „Павел VІ”:
„Приветствам сърдечно говорещите български език
поклонници. По-специално поздравявам членовете от Атлантическия клуб в България: нека
посещението във Вечния град да укрепи вашето доверие в Бог и нека небесното застъпничество
на Блажен Йоан Павел ІІ да подкрепя вашите желания за добро. Нека бъдат хвалени Исус
и Мария!”
На руски език поздрави делегацията от Казахстан, която
тези дни е на посещение в Рим по повод 10-та годишнина от първия Междурелигиозен конгрес
в Астана. На италиански се обърна към епископите участници в конференцията „Християни
и Пастири за утрешната Църква”, организирана от Общността на Свети Егидии, както и
малките Братя Конвентуалци участващи в техния Генерален капитул и участниците в курса
за човешка формация на свещениците и богупосветените, придружени от кард. Елио Сгреча,
почетен председател на Папската академия за Живота.