Бенедикт ХVІ: величието на човека е в признанието на Бога Творец

Бог, като създател на човешкия живот и Творението и "специалната връзка" на човека с Него бе темата на катехистична беседа на Папа Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция, която проведе във ватиканската аула Павел VІ. С нея продължи цикъла беседи посветени на Веруюто. "Първородният грях", посочи Папата, не е нищо друго, освен "изкушението" на човека да види в Бог един "неприятел" за собствената свобода. Алесандро Де Каролис синтезира папския катехизис:

*********
В размишлението си Светият Отец се спря на думите от Веруюто, които определят Бог като „Творец на небето и земята” и на първите глави от книгата Битие, разказващи за сътворението на света. Бенедикт ХVІ съпостави този разказ с твърденията на науката и техниката за произхода на вселената и човека, подчертавайки, че Библията на „не е учебник по природните науки”:

„Основната истина разказана в книгата Битие ни разкрива, че светът не е съвкупност от противопоставящи се помежду си сили, а че намира своя произход и устойчивост в Словото, във вечния Разум на Бог, който продължава да поддържа вселената. Вярата в това озарява всеки аспект от съществуванието и дава смелост, за да се изправим с вяра и надежда пред живота.”

Книгата Битие, поясни Бенедикт ХVІ, „ни помага да познаем Божия промисъл за човека” и по-специално неговата изключителна идентичност:

„Човешкото същество е сътворено по образ и подобие Божии. Всички ние носим в себе си живителното дихание на Бог и всеки човешки живот – ни казва Библията – е под особената закрила на Бог. Това е най-дълбоката причина за неприкосновеността на човешкото достойнство срещу опитите човека да бъде оценяван от утилитаристични критерии и според способностите му.”

Въпреки това, в себе си човек носи една „рана”, която още от изгрева на неговото съществувание възпрепятства синовната връзка между Създателя и творението. Тази „рана” е „първородният грях” с който бе прекъсната връзката с Бог и човек „реши сам за себе си срещу Бог”. С идването на Христос, отбеляза Папата, тази „рана бе изцелена и бе възстановено пълното единство между човечеството и Бог”.

„Необходимо е това съзнание винаги да се подхранва, защото съществува изкушението да изграждаме сами света в който да живеем, да не приемаме ограниченията на нашата същност на творения, ограниченията на доброто и злото, на моралността. Когато се изправя срещу своя Създател, човек се изправя срещи самия себе си, отрича се от своя произход и истината за него. Така злото влиза в света с тежките окови на страданието и смъртта. Скъпи братя и сестри, вярата означава да признаем величието на Бог и да приемем нашето нищожество, нашето състояние на творения, позволявайки Му да я изпълни с любовта си и така да я укрепи нашето истинско величие.”

При поздравите на различни езици Папа Бенедикт ХVІ поздрави членовете на Атлантическия клуб в България, присъстващи на генералната аудиенция в Аула „Павел VІ”:

„Приветствам сърдечно говорещите български език поклонници. По-специално поздравявам членовете от Атлантическия клуб в България: нека посещението във Вечния град да укрепи вашето доверие в Бог и нека небесното застъпничество на Блажен Йоан Павел ІІ да подкрепя вашите желания за добро. Нека бъдат хвалени Исус и Мария!”

На руски език поздрави делегацията от Казахстан, която тези дни е на посещение в Рим по повод 10-та годишнина от първия Междурелигиозен конгрес в Астана. На италиански се обърна към епископите участници в конференцията „Християни и Пастири за утрешната Църква”, организирана от Общността на Свети Егидии, както и малките Братя Конвентуалци участващи в техния Генерален капитул и участниците в курса за човешка формация на свещениците и богупосветените, придружени от кард. Елио Сгреча, почетен председател на Папската академия за Живота.

svt/ rv