Състоянието на диалога между католици и православни в търсене на пълното видимо единение

Продължава богословският диалог между Католическата църква и Православната църква в нейната цялост. През 2012 г. Международната смесена комисия за православно-католическия диалог продължи подготовката на поредната пленарна сесия. В края на последната пленарна асамблея на Комисията за богословския диалог между Католическата и Православната църква, която се проведе през 2010 г. във Виена, не бе задълбочена идеята за съвместен документ за примата (първенството) на епископа на Рим в църковното общението през първото хилядолетие. Темата за примата на епископа на Рим има за цел да задълбочи централното твърдение от документа, подписан в Равена („Еклесиологически и канонически последици за светотайнственото естество на Църквата. Църковно общение, съборност и власт”, 2007) за необходимостта от един примат в църквата на всеобщо ниво. Това решение се дължи на трудността в намирането на общо виждане и тълкуване на историческите свидетелства по тематиката, преди всичко патристични и канонични. На същата пленарна асамблея членовете на Комисията продължиха разработването на нов текст за богословската и църковна връзка между примата и синодалността.

Следвайки насоките на пленарната асамблея, бе дадено началото на сложния и труден път за изготвянето на новия документ. През юни 2011 г. в Ретумно, на остров Крит, се събра групата, натоварена да състави документа, който вследствие да бъде представен за разглеждане от координационния комитет на Смесената богословска Комисия. Проучването на текста започна през ноември 2011 г. в Рим, където, за съжаление, задачата не бе доведена докрай. Координационният комитет се събра отново от 19 до 23 ноември 2012 г. в Париж по покана на митрополита на Франция Емануил Адамакис от Вселенската патриаршия. На срещата, ръководена съвместно от кард. Курт Кох, председател на Папския съвет за насърчаване на християнското единение и Пергамския митрополит Йоан Зизиулас, присъстваха седем представители на Католическата църква и девет от Православните църкви (Вселенската патриаршия, Александрийската патриаршия, Ерусалимската патриаршия, Московската патриаршия, Сръбската патриаршия, Румънската патриаршия, Православната църква на Кипър и Гърция). След дълъг и задълбочен анализ на текста, координационният Комитет постигна важен консенсус върху факта, че проектодокументът, коригиран в по-голямата си част, може да бъде представен на следващата пленарна сесия на Смесената международна богословска комисия. Освен това, имайки предвид, че става въпрос за временен текст, членовете на Комисията единодушно решиха проектодокументът да остане под ембарго до момента, в който самата тя не реши той да бъде публикуван. По време на срещата в Париж по практически причини не бе възможно да бъдат определени точни дати за следващата пленарна сесия на Смесената комисия, но бе предложено тази среща да се проведе в края на 2013 г. и началото на 2014 г.

Окончателното съставяне на текста за връзката между примата и синодалността в живота на Църквата на местно, регионално и вселенско ниво е несъмнено един положителен резултат. Надеждата е той да предложи една богословска и еклесиологична картина, която вследствие да помогне при разрешаването на трудния въпрос за начина на упражняване на примата на епископа на Рим на вселенско ниво, когато ще бъде възстановено пълното общение между Източната и Западната църква. Подготовката на този текст е дълга и сложна, тъй като посредством искреното представяне на личните позиции и оживената дискусия, целяща да разясни съществените точки, бе търсено да се поставят на преден план общите виждания на католици и православни по тази деликатна тема, следвайки по-скоро дългогодишния метод на работа на Смесената комисия, отколкото сравнителното излагане на различията, които все още ни разделят. Този методологичен избор предполага едно богословско креативно усилие, без да се изневерява по никакъв начин на доктрината на вярата, за намирането на нови начини за съвместното излагане на традиционното наследство на Католическата и Православната църква, преодолявайки полемичните и апологетични спорове, развили се през вековете в двете страни.

На следващата пленарна асамблея Смесената международна комисия ще прецени дали тази стъпка е била подходящо изложена в проектодокумента, който ще бъде обсъден на срещата. От тази гледна точка не липсват обективни трудности, не само защото съществува определено различие в подхода към тематиката между католиците и православните, но и защото съществуват различни гледни точки по въпроса в лоното на самите делегации.

Силно насърчение за продължаването на диалога между католици и православни изрази Папа Бенедикт ХVІ в послание към Вселенския и Цариградски патриарх Вартоломей, връчено от официалната делегация на Светия Престол на 30 ноември 2012 г. във Фенер, по време на празника на свети Андрей апостол, покровител на Вселенската и Цриградска патриаршия. Светият Отец, съзнаващ постигнатия до този момент напредък, но и все още съществуващите трудности, подчертава важността от продължаването заедно и с доверие по пътя, водещ към възстановяването на пълното общение: „По този път, благодарение и на неуморната и активна подкрепа на Ваша Святост, постигнахме голям напредък, за което съм Ви много благодарен. Въпреки че пътят, който трябва да извървим, да е труден и дълъг, нашето намерение да продължим в тази посока остава непроменено, утешени от молитвата, която нашият Господ Исус Христос отправи към Отца: „да бъдат те в нас едно само, за да може светът да повярва.” (Йоан 17,22)

Голяма надежда за допълнителния напредък на този диалог дава напредъка в подготовката на предстоящия Всеправославен Синод. В този контекст в края на богослужението за празника на свети Андрей Вселенският и Цариградски патриарх се обърна към делегацията на Светия Престол с думите: „Нашата свята Православна църква е щастлива да оповести, че подготовката за нейния свят и голям Синод е в своята финална фаза и скоро ще бъде свикан. Този Синод, освен множеството въпроси, ще се произнесе и за въпросите за диалога между православието и останалите Църкви и ще вземе подходящи решения в единството и истинността с цел да продължи по пътя към единството на вярата в общение със Светия Дух.”

Постигнатото през 2012 г. придобива особено значение в светлината на 50-та годишнина от откриването на Втория Ватикански събор, тържествено отбелязано на 11 октомври м.г. Вторият Ватикански събор даде началото на един нов период в отношенията между Католическата църква и Православната църква и по този начин отвори пътя към учредяването на смесената международна Комисия за богословския диалог. Обръщайки се към делегацията от Вселенската и цариградска патриаршия, дошла в Рим, за да участва в честванията за празника на Светите Петър и Павел, покровители на римската църква, на 29 юни м.г. Папа Бенедикт ХVІ заяви: „Именно с този Събор, на който, както знаете, присъстваха представители на Вселенската патриаршия в качеството си на братски делегати, бе дадено началото на един нов важен етап в отношенията между нашите Църкви. Нека да възхвалим Господ преди всичко за претокриването на дълбоките братски отношения, които ни свързват, но и за извървения път през тези петдесет години от смесената международна Комисия за богословския диалог между Католическата и Православната църква, с пожеланието настоящият етап да направи значителен напредък.”

Особено красноречив знак за съществуващите дълбоки връзки между Католическата и Православната църква е, несъмнено, присъствието на Вартоломей І до Бенедикт ХVІ във Ватиканската базилика по време на литургията на 11 октомври м.г. за 50-та годишнина от откриването на Втория Ватикански събор и откриването на Годината на вярата. В поздрава на Вселенския и Цариградски патриарх към Бенедикт ХVІ и всички присъстващи преди края на литургията, Вартоломей І отбеляза, че „през тези пет десетилетия постигнатите завоевания от тази асамблея са различни. Можахме да съзерцаваме обновлението на духа и „завръщането към произхода” чрез изучаването на литургията, библейското изследване и патристичната доктрина. Оценихме постепенното усилие за освобождаването от строгите академични ограничения към отвореността за икуменическия диалог, което доведе до взаимното премахване на отлъчванията, размяната на поздравления, реституцията на мощи, началото на важни диалози и взаимни посещения в нашите седалища.”

Положените усилия през миналата година за продължаването на работата на Смесената международна комисия е като малка стъпка напред по дългия път към пълното видимо единение между Католическата и Православната църква. Въпреки че пътят пред нас не е лишен от препятствия, трябва да сме радостни, че този път продължава. Констатацията за искрената готовност на католици и православни в тази насока и дълбокото доверие в Божията благодат, която действа в нашата история, ни позволяват да поддържаме жива и днес надеждата на съборните отци, че ще „стената, която разделя Източната и Западната църква ще рухне. И най-накрая ще има една-единствена обител, здраво основана на крайъгълния камък Исус Христос, който ще направи от двете една.” (Unitatis redintegrazio, 18)

Андреа Палмиери
(подсекретар на Папския съвет за насърчаване на християнското единение)

Превод Светла Чалъкова