Бенедикт ХVІ: всемогъществото на Бог се изразява в любовта и свободата които ни е дарил

Божието всемогъщество „не се изразява в насилието, в сломяването на противниковите сили, според нашето мислене, а в любовта и свободата, които ни е дарил при сътворението." Това посочи Папа Бенедикт ХVІ в катехистичната си беседа на генералната аудиенция, която проведе по традиция в сряда. Папата продължи своето размишление за „Веруюто”, спирайки се по-специално на бащинството и всемогъществото на Бог, потвърдени в началото на изповядването на вярата.

Първото определение, за Бог дадено във „Веруюто”, посочи Папата, е това на „Отец”. „Не е лесно днес да се говори за бащинството, особено в западния свят, с разделените семейства, грижите, разсейващото нашествие на масмедиите, които възпрепятстват спокойните и конструктивни отношения между бащи и деца."

„Понякога общуването е трудно, липсва доверието и отношенията с бащата могат се превърнат в проблематични и без подходящите примери, е трудна представата за Бог. Присъствието на непреклоним и авторитетен баща, безразличен и дори отсъстващ, не позволява да се мисли за Бог, като за Баща и да Му се повери с доверие.”

Въпреки това, отбеляза Папата, „Откровението и преди всичко Евангелието, ни показва какво означава истинския баща.”

„Бог е Отец, който не изоставя никога своите деца. Той е любящ Баща, който подкрепя, помага, приема, прощава и спасява с преданост, която надхвърля тази на хората и разкрива пътя към вечността. Любовта на Бога Отец никога не престава, не се уморява от нас; това е любов, която дарява до край, до жертвата на Сина. Ето защо, подкрепени от вярата, че Бог никога не ни оставя сами и е винаги близо до нас, за да ни спаси и дари вечния живот, ние можем да преодолеем трудните моменти, мрака на кризите и страданията.”

„Увереността” за това бащинско присъствие ни е дарена от вярата – посочи Бенедикт ХVІ – но също и от историята, която преди две хиляди години бе свидетел на смъртта на Сина Божий на Кръста и на Неговото възкресение: видим знак за тази необятна любов. Въпреки това, подчерта Папата, „именно кръста може да предизвика съмнения за „божественото всемогъщество”:

"Следвани от нашите мисловни схеми и желания, ние искаме едно божествено всемогъщество, което разрешава проблемите, помага да избегнем трудностите и побеждава неприятелите, променя хода на събитията и заличава болката. За мнозина от нас, вярата в Бога Отец и в неговото всемогъщество става трудно в момент на болка и страдание. Ето защо някои прибягват към идолите, като вярват, че ще намерят отговор в една привидна „магическа сила” или в илюзорните обещания.”

„Днес някои богослови твърдят, че Бог не е всемогъщ, защото в противен случай не би имало толкова много страдание и зло по света, посочи Папата. Но ”всемогъществото на Бог е различно от нашето разбиране за всемогъщество":

„Бог създаде свободни творения и дарявайки им свободата, отказа част от своята власт, като оставяйки властта на нашата свобода. Неговото всемогъщество не се изразява в насилието, в сломяването на всяка противникова сила, както искаме ние, а се изразява в любовта, милосърдието и прошката. Чрез своето търпение, смирение и любов, Той показва, че това е единствения начин да бъде всемогъщ! Това е силата на Бог! Тази е силата, която ще победи!”

Бенедикт ХVІ завърши, посочвайки на вярващите в какво се състои „истинската и съвършена божествена сила”:

„Да отговоря на злото с добро, на обидите с прошката, на убийствената омраза с любовта, даряваща живот. Само тогава злото е наистина победено, защото е умито от Божията любов; само така смъртта е окончателно сразена, защото е преобразена в дар на живот.”

При поздравите на различни езици Бенедикт ХVІ изрази своето безпокойство за християнската формация. На италиански език Папата поздрави вярващите от архидиоцеза на Потенца-Муро и благодари отново на италианската област Базиликата за дара на Рождественската пещера на площад „Свети Петър”:

„Скъпи приятели, продължавайте да полагате усилия, както в градовете, така и в по-малките населени места, за солидното религиозно възпитание, за да бъдат всички подготвени да получат плодовете на Тайнствата, необходими за подхранването и израстването на вярата.”

svt/ rv