През февруари Папата се моли за семействата на мигрантите и за народите намиращи се във война

Общи молитвени намерения
За да могат семействата на мигрантите и особено майките да намерят подкрепа и да бъдат придружени в трудностите: така е формулирано общото молитвено намерение на Папата за месец февруари. В него Светия Отец насочва вниманието към Светото семейство от Назарет, икона и образ на всяко семейство, и призовава към размисъл за състоянието на мигриращите семейства. Бенедикт ХVІ припомня своето послание по случай 93-ия Световен ден на мигрантите и бежанците (2007), като приканва заедно с материалната помощ и интергрирането на семействата на мигрантите, така и към пастирската грижа, която да възстанови културата на уважение и зачитане, и да спомогне повторното откриване на истинската стойност на любовта.

*********
Евангелист Матей разказва, че в една нощ, скоро след раждането на Исус, Йосиф е принуден да вземе новореденото и майка му и да се отправят към Египет, за да избягат от преследванията на цар Ирод (Матей 2:13-15). Коментирайки тази страница от Евангелието, моят предшественик, божият раб Папа Пий XII, през 1952 г. писа: "Светото семейството от Назарет в изгнание, Исус, Мария и Йосиф, емигранти, търсещи убежище в Египет, за да избягат от яростта на един зъл цар, са модел, пример и подкрепа за всички емигранти и поклонници от всички възрасти и всяка страна, за всички бежанци при всяко условие, които, поради преследване и нужда, са принудени да се откажат от родината си, от близките си, от своите съседи и скъпи приятели, и да се преместят в чужди земи "( Exsul familia, AAS 44, 1952, 649). В това нещастие изпитано от Светото семейство от Назарет, принудено да търси убежище в Египет, можем да прозрем болезнените условия, при които живеят всички мигранти, особено бежанците, изгнаниците, евакуираните, разселените и преследваните. С един бърз поглед можем да проследим трудностите, в които всяко мигрантско семейство живее, изпитанията и униженията, лишенията и крехкото състояние на милиони и милиони мигранти, бежанци и преселени. Светото Семейство от Назарет отразява лика на Бог, пазен в сърцето на всяко човешко семейство, дори когато е обезсилен и отпаднал от трудностите на емиграцията.

Темата за следващия Световен ден на мигрантите и бежанците – “Мигриращото семейство”– е в приемственост с тези от 1980 г., 1986 г. и 1993 г. Тя възнамерява допълнително да подчертае усилията на Църквата не само в полза на отделния мигрант, a на цялото му семейството, което е средище и средство на културата на живота и фактор за интегрирането на основните ценности, подчертава Бенедикт XVI. Семействата на мигрантите се сблъскват с множество трудности. Разстоянията, при които са принудени да живеят оделните членове и неуспешните опити за обединение, често водят до разрушаване на основните връзки в семейството. Формират се нови отношения и възникват нови чувства. Под тежкото бреме на разстоянието и самотата, някои мигранти забравят миналото и задълженията си. Ако на имигрантските семейства не се осигури реалната възможност за интегриране и участие в живота на общността, трудно може да се очаква те да се развиват хармонично. Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, която е в сила от 1 юли 2003 г., има за цел именно закрилата на работниците мигранти, мъже и жени, и членовете на техните семейства. Това показва, че значението и ценността на семейството се признава и в контекста на емиграцията, която днес е структурен феномен в нашите общества. Църквата насърчава ратифицирането на международните правни документи и други средства, които имат за цел да защитават правата на мигрантите, бежанците и техните семейства и чрез различните си институции и сдружения, предлага своето застъпничество, което става все по-необходимо. За тази цел тя отваря центрове, където мигрантите могат да получат консултации, домове, където да бъдат посрещнати, служби, предлагащи необходимите услуги на лица и семейства, и разнообразни инициативи, отговорящи на нарастващите нужди в тази област.

Не е малко извършеното за интеграцията на семействата на имигрантите, но още много е необходимо да се направи, изтъква Папата. Налице са реални трудности, свързани с някои "защитни механизми" от страна на първoтo поколениe имигранти, които носят риска да се превърнат в пречка за постигането на по-голяма зрялост сред младите хора от второто поколение. Ето защо е необходимо да се предвиди законодателно, юридическо и социално посредничество, за да се улесни тази интеграция. В последно време се наблюдава увеличаване на броя на жените, които напускат родните си страни, в търсене на по-добри условия на живот, и по-обещаващи професионални перспективи. Много жени обаче в крайна сметка стават жертви на трафика на хора и проституцията. За събирането на семействата, социалните работници, особено богопосветените жени, могат да предложат ценното служение на посредничеството, което все повече заслужава нашата благодарност.

Що се отнася до интегрирането на семействата на имигрантите, посочва Светият Отец, чувствам, че е мой дълг да насоча вниманието ви към семействата на бежанците, чиито условия на живот са влошени в сравнение с миналото и особено по отношение за събирането на семейното ядро. В бежанските лагери, в които са настанявани, наред с логистичните затруднения и тези от личен характер, свързани с травмите и емоционалния стрес, причинени от трагичните изживявания през които са преминали, съществува опасността жените и децата да бъдат въвлечени в сексуална експлоатация, като средство за оцеляване. В тези случаи е необходимо внимателното и грижовно пастирско присъствие. В допълнение към помощта, която може да излекува раните на сърцето, пастирската грижа трябва да предложи също подкрепата на християнската общност, която може да възстанови културата на уважение и зачитане, и да спомогне за повторното откриване на истинската стоиност на любовта. Необходимо е тези, които са вътрешно опустошени, да бъдат насърчавани да възстановят доверието в себе си.

Трябва да се направи всичко възможно, за да се гарантират правата и достойнството на семействата и да им бъдат предоставени жилища в съответствие с техните нужди. От бежанците, казва в заключение Бенедикт XVI, се изисква да култивират открита и позитивна нагласа към приемното общество и да бъдат готови да приемат предложения за участие в изграждането на интегрираната общност, която да бъде "общ дом" за всички.

Мисионерско молитвено намерение
За да могат народите намиращи се във война или конфликт да поемат по пътя на изгражданетo на мирно бъдеще: така е формулирано Мисионерското молитвено намерения на Светия Отец. В него припомня своето послание по случай Световния ден на мира 2006 и отново подчертава, че „благотворнатa светлина на истината за мира трябва да блести дори, когато се намираме сред трагедията на войната”. Освен за явните и „прикрити” конфликти, които тлеят като пламък под пепелта ,и лесно могат да пламнат отново и да предизвикат огромни унищожения. Папата конкретно посочва позицията на някои правителства, които разчитат на ядрените оръжия като средство за гарантиране на сигурността на своите страни, и предупреждава, че това е погрешно, защото една ядрена война не би имала победители, а само жертви. Папата приканва към отговорност и ядрено разоръжаване, а християните да следват Евангелието и да изграждат мира върху истината на ежедневния живот, вдъхновен от Божията заповед за любовта.

*********
Отците от Втория Ватикански събор в Пасторалната Конституция Gaudium et spes ясно посочихa, че не “всичко се превръща автоматично в законно и допустимо между враждуващите страни, когато войната, за нещастие, вече е избухнала” (7). Международната общност създаде международното хуманитарно право като средство за ограничаване, дoколкото е възможно, на опустошителните последици от войната, особено за цивилнoтo гражанско население. В многобройни случаи и по различни начини, Светият престол е изразявал своята подкрепа за това хуманитарно право, призовавайки то да бъде зачитано и незабавно прилагано, убеден, че истината за мира съществува дори в разгара на войната. Международното хуманитарно право трябва да се разглежда като един от най-добрите и най-ефективни изрази на тези изисквания, които произтичат от истинaта за мира. Именно поради тази причина, зачитането на това право трябва да се счита за дълг на всички народи. Необходимо е то да бъде оценено и правилното му прилагане гарантирано, а също така осъвременявано посредством конкретни норми, съответващи на променящите се условия на съвременните въоръжени конфликти и използването на все по-нови и по-усъвършенствани оръжия.

Бих искал да отправя своята благодарност към международните организации и към всички онези, които ежедневно полагат неимоверни усилия за прилагането на международното хуманитарно право, подчертава Папата. Не мога да пропусна и многобройните военни, ангажирани в деликатните мисии за разрешаването на конфликтите и възстановяването на необходимите условия за мир. На тях бих искал да припомня думите, завещани от Втория Ватикански събор: “Всички тези, които изпълняват своя дълг в армията, в служение на своята родина, нека не забравят, че са призовани да бъдат пазители на сигурността и свободата на своите сънародници, и като съвестно изпълняват това си задължение, те реално допринасят за установяването на мира'' (8). На този взискателен фронт военните ординариати на Католическата църква извършват своята пастирска дейност. Отправям своето пастирско насърчение, посочва Бенедикт XVI, както към военните ординариати, така и към духовниците в армията да бъдат верни вестители за истината на мира във всяка ситуация и контекст (8).

Наблюдавайки ситуацията в света в момента, можем със задоволство да отбележим някои обнадеждаващи признаци по пътя за изграждането на мира. Имам предвид намаляването на броя на въоръжените конфликти. Става въпрос за няколко макар и все още несигурни стъпки напред по пътя на мира, които обаче, дори и сега, са в състояние да прогнозират едно бъдеще на по-голяма сигурност, особено за страдащите народи на Палестина, земята на Исус и за тези, живеещи в различни райони на Африка и Азия, които в продължение на години очакват положително разрешение на започналите умиротворителни процеси. Това са успокояващи знаци, които трябва да бъдат потвърдени и консолидирани посредством неуморнoто сътрудничество и действия, преди всичко от страна на Международната общност и нейните институции, натоварени с предотвратяването на конфликти и осигуряването за мирното разрешение на тези в процес (12).

Всичко това разбира се не бива да води към наивен оптимизъм, отбелязва Папата. Не трябва да забравяме, че трагедиите на кръвопролитни, братоубийствени конфликти и унищожителни войни, продължават да сеят сълзи и смърт в обширни части на света. Съществуват прикрити конфликти, които тлеят като пламък под пепелта и лесно могат да пламнат отново и да предизвикат огромни унищожения. Онези властници, които вместо да полагат всички усилия за насърчаване на мира, подбуждат в своите съграждани враждебност към другите народи, особено в нестабилните региони, носят тежкото бреме на отговорността, тъй като застрашават деликатния баланс, постигнат с цената на дълготрайни преговори и така допринасят за едно несигурно и мрачно бъдеще за човечеството. Същото може да се каже, за тези правителства, които разчитат на ядрени оръжия като средство за гарантиране на сигурността на своите страни. Заедно с безброй други хора с добра воля, изтъква Бенедикт XVI, можем да посочим, че тази позиция е не само пагубна, но и напълно заблуждаваща. Една ядрена война не би имала победители, а само жертви. Истината за мира изисква всички правителства – тези, които официално и тези, които тайно притежават ядрени оръжия или които възнамеряват да се сдобият с такива- да постигнат споразумения за промяна на тези политики посредством ясни и твърди решения, в полза на прогресивното и съгласувано ядрено разоръжаване. Средствата, които ще бъдат спестени могат да бъдат вложени в проекти за развитие и подпомагане особено на бедните и нуждаещите се (13).

В края на това послание, посочва в заключение Светият Отец, бих искал да се обърна по специален начин към всички вярващи в Христа, като ги призовавам да покажат отново, че са загрижени и щедри последователи на Господ Бог. Нека, скъпи братя и сестри, когато слушаме Евангелието да се учим да изграждаме мира върху истината на ежедневния живот, вдъхновен от Божията заповед на любовта. Всяка общност трябва да приеме задължението за отговорно и цялостно възпитание и свидетелство, целящи да направят възможно най-ясна за всички необходимостта от дълбокото оценяване на истината за мира. В същото време, призовавам за увеличаване на молитвите, тъй като мирът е преди всичко дар от Бога, дар който трябва да бъде измолван непрекъснато. С Божията помощ, провъзгласяването и свидетелството на истината за мира, ще бъдaт още по-убедителни и осветляващи (16).

превод Бистра Пищийска