Папата утвърди нови компетенции на Конгрегацията за клира и Папския съвет за новата евангелизация

„Ministrorum institutio” (Формацията на свещениците) и „Fedes per doctrinam” (Вяра, произтичаща от учението на Църквата) са заглавията на двете Апостолически писма под формата на Motu Proprio на Папа Бенедикт ХVІ, публикувани днес, с които се прехвърля, на първо място, компетентността за Семинариите от Конгрегацията за Католическото възпитание на Конгрегацията за клира и, на второ място, компетенцията за Вероучението от Конгрегацията за клира на Папския съвет за насърчаване на Новата евангелизация.

С Апостолическото писмо „Ministrorum institutio” Бенедикт ХVІ, преценяйки голямата важност на свещеническата формация и факта, че включва в себе си както формацията на „бъдещите служители на Господа”, така и постоянната формация, поверява на Конгрегацията за клира „насърчаването и ръководството на всичко онова, което се отнася до формирането, живота и служението на свещениците и дяконите: от пастирската дейност за насърчаване на званията и подбора на кандидатите за свещенство, включително тяхното човешко, духовно, доктринално и пастирско формиране в Семинариите и центровете за дяконско формиране до постоянното формиране, включително житейските условия, начините за изпълнение на тяхното служение и здравното и социално осигуряване”. С това Motu Proprio Бенедикт ХVІ променя името на Конгрегацията за Католическото възпитание (за Семинариите и Университетските институти) в Конгрегация за Католическото възпитание (за Универскитетските институти), която ще отговаря за устройството на учебните програми по философия и богословие след допитване до Конгрегацията за клира. От своя страна Конгрегацията за клира ще отговаря „за дисциплините, отнасящи се до мирските свещеници и дякони въз основа както на техния брой, така и на тяхното пастирско служение и онова, което е необходимо за упражняването на това служение и по всички тези въпроси ще предлага своята своевременна помощ на епископите”. Конгрегацията за клира „е в помощ на епископите, за да може в техните Църкви да бъдат укрепени с максимални усилия званията у свещениците и в семинариите, които трябва да бъдат учредени и ръководени съгласно закона, за да могат студентите да бъдат подходящо възпитани с една солидна човешка и духовна формация, както доктринална, така и пастирска. Тя ще съблюдава внимателно съжителството и ръководството на семинариите да отговарят напълно на изискванията за свещеническото възпитание, а настоятелите и преподавателите да допринасят възможно най-много с техния пример на живот и здрава доктрина за формирането на личността у свещениците. Освен това, тя има задачата да издига междудиоцезалните семинарии и да одобрява техните учебни програми.”
Папският институт за свещенически звания се премества в Конгрегацията за клира и се преустановява дейността на междуведомствената комисия „За справедливото разпределение на свещениците по света”.

С второто Апостолическо писмо „Fides per doctrinam” Папата премества компетентността по Вероучението от Конгрегацията за клира към новия Папски съвет за насърчаване на Новата евангелизация. Компетентността се отнася за „грижата и насърчаването на религозната формация на верните”, правото да издава подходящи норми, за да може „вероучението да бъде преподавано по подобаващ начин според постоянната традиция на Църквата”; задължението да „съблюдава за правилната катехистична формация според насоките на поучителната власт на Църквата”; правото да отпуска „предвиденото от Апостолическото седалище одобрение за катехизисите и останалите текстове, отнасящи се до катехистичното обучение, със съгласието на Конгрегацията за доктрината на вярата” и, накрая, задължението да помага на Комисиите по катехизис към Епископските конференции, като следва и координира тяхната дейност. Новите разпоредби допълват разпоредбите, съдържащи се в Апостолическото писмо под формата на Motu Proprio „Ubicumque et semper” (Навсякъде и винаги), с което през 2010 г. Папа Бенедикт ХVІ учредява новото ватиканско ведомство за евангелизацията, давайки му също задължението да насърчава използването на Катехизиса на Католическата църква от 1992 г., „който съществено и цялостно формулира съдържанието на вярата за хората от нашето време”. Това е в линия със съборните поучения и поучителната власт на Павел VІ и Йоан Павел ІІ, следвайки тясната връзка между процеса на евангелизация и вероучението (Апостолическо насърчение „Evangelii Nuntiandi” от 1976 г. и Вторият Синод на епископите за Вероучението през 1985 г.) „Вярата – пояснява Папата – се нуждае от подкрепата на една доктрина, способна да озари разума и сърцето на вярващите” и е „специално задължение на Църквата да поддържа живо и ефикасно известяването на Христос също чрез излагането на доктрината, която трябва да подхранва вярата.”

svt/ rv