Молитвената седмица
за християнско единение ни приканва да размишляваме над известния откъс от книгата
на пророк Михей. В него пророкът призовава народа да се отправи на поклонничество:
„дойдете, и да възлезем на планината Господня и в дома на Бога Яковов, - и Той ще
ни научи на Своите пътища, и ще ходим по пътеките Му” (Мих, 4,2). На преден план изпъква
неговия призив: „да вървим в това поклонничество и да споделяме правдата и мира, за
да намерим истинското спасение”.
Неоспорима истина е, че правдата и мира са
предпоставка за силния и солиден завет между Бог и човечеството, припомня пророк Михей,
посредством който се изгражда едно общество изградено върху достойнството, равенството,
братските отношения и взаимното „освобождаване” (kenosis) от страстите. Неоспоримо
е също така, че истинската вяра в Бог е неделима от личната святост и търсенето на
социалната справедливост.
По времето на пророк Михей, Божият народ е изправен
пред подтисничеството и несправедливостта на онези, които искаха да заличат достойнството
и правата на бедните. Експлоатацията на бедните е бил, и все още е, реален факт: „вие
ядете плътта на Моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите” (Мих 3,3).
По
сходен начин днес, системата на кастите, с расизма и национализма, поставят пред тежки
изпитания мира на народите. В много държави, други касти, с различни наименования,
отричат важността от диалога, свободата да говориш и да слушаш. Заради тази система
на кастите в индийската култура общността Далит е „социално отхвърлена, политически
непредставена, икономически експлоатирана и културно поробена”.
Ние, като последователи
на „Бог на живота и на мира” на „Слънцето на правдата”, според химнологията на православните
християни, трябва да вървим по пътя на правдата, милосърдието и смирението: реалност
и тема от голямо значение и актуалност, които ще бъдат развити по време на Х генерална
Асамблея на Световния Съвет на Църквите през 2013 г. в Пусан, Северна Корея.
„Боже
на живота, води ни към правдата и мира” е темата на предстоящата Асамблея, която отеква
като силен апел към всички народи да вървят заедно, като една общност, по пътя на
правдата, която води към живота и спасението.
По красноречив начин пророк Михей
поставя на преден план отхвърлянето на ритуалите и жертвоприношенията, западнали заради
липсата на чувството на милосърдие, смирение и правда, а от друга показва Божията
перспектива, че справедливостта трябва да заема централно място в нашата религия и
ритуали. Това е Божията воля, Неговото желание да вървим по пътя на правдата и мира,
изпълнявайки онова, което Бог изисква от нас.
Йоан Павел ІІ посочва, че „всеки
предразсъдък, базиран на кастите, в отношение на християните, е антисвидетелство
на истинската човешка солидарност, заплаха за искрената духовност и сериозно препятствие
за евангелизаторската мисия на Църквата”. От своя страна Папа Бенедикт ХVІ заявява:
„Дори в света да изглежда така сякаш злото надделява винаги над доброто”, накрая побеждава
винаги „любовта, а не омразата”, защото „Господ, нашия истински цар и свещеник Христос,
е по-силен, и въпреки всички неща, които ни карат да се съмняваме в положителния развой
на историята, побеждава Христос, побеждава доброто”. Също Вселенския и Константинополски
патриарх Вартоломей І решително заявява: „Нека насърчаваме всеобщата милосърдна любов,
вместо омразата и лицемерието; нека насърчаваме всеобщото единение и сътрудничеството,
вместо съперничеството”. По същият начин се изказват и духовните водачи на различни
Църкви и християнски изповедания.
Да вървим смирено с Бог означава преди всичко
да вървим уверени във вярата, като нашия отец Авраам, да вървим солидарни с онези,
които се борят за справедливостта и мира, и да споделяме страданието на всички посредством
вниманието, грижата и подкрепата към нуждаещите се, бедните и отхвърлените. Да вървим
с Бог, означава да вървим отвъд бариерите, отвъд омразата, расизма и национализма,
които разделят и вредят на членовете на Христовата Църква.
Свети Павел заявява:
„всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте. Няма вече юдеин, ни
елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте
в Исус Христос” (Гал. 3, 27-28).
Според доктрината на Светите гръцки отци от
Кападокия, всеки човек е „икона на Бог” и вследствие срещайки човека по нашия път,
ние срещаме Христос, а като служим на човека, служим на Него, който „не дойде да Му
служат, а да служи и да даде душата Си за откуп на мнозина” (Марк 10, 45).
Любовта
и правдата се срещат и водят към спасението; те имат общ произход и водят към вечния
живот. Монахът Ефрем Сирин (306-373), известен сирийски дякон, химнописец и богослов,
един от църковните отци и учители на Църквата подчертава: „Ако обичаш мира ще преминеш
спокойно по голямото море на живота. Ако обичаш правдата ще намериш вечния живот”.
Перспектива, която ни кара да осъзнаем, че мира и единството са пълни, само ако се
основават на правдата: „Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят”
(Мат 5, 6).