2013-01-17 11:39:53

Ден първи: Да вървим в диалог


Историята на вавилонската кула и наследството на нашето различие (Бт. 11, 1-9).

“Дойдете ... послушайте”. Бог ни кани към диалог (Пс. 33/34, 11-18)

Изливането на Духа – дар на разбирателство (Деян. 2, 1-12)

Разговорът по пътя с възкръсналия Исус (Лк. 24, 13-25)

Размишление RealAudioMP3
Да вървим смирено по пътя с Бог, означава да вървим като един народ, чиито членове говорят помежду си и с Господа, винаги внимателни към това, което чуват. Нашето честване на осмодневницата за единство на християните започва следователно с едно размишление от пасаж на Свещеното Писание, което ни казва това, което е важно: да говорим помежду си. Да кажеш своята мисъл на другия, е бил значителен фактор в икуменичното движение, защото така се създава една отвореност, която ни позволява да разберем един другиго, да споделим това, което притежаваме, да чуем нашите различия и да бъдем внимателни към тях. По такъв начин ние развиваме нашите способности да бъдем разбрани. Даровете, които са плод от търсенето на единството, са част от нашето главно призвание – да отговорим на това, което Бог изисква от нас. Ако говорим в истината, справедливостта ще се изпълни и ние ще се научим на доброжелателство. Примерите на конкретно освобождение, на което сме свидетели в целия свят, показват ясно, че хората, принудени да живеят в бедност, излизат от своята изолация благодарение на диалога.
Откъсът от Битие и разказът за Петдесетница отразяват и тези човешки начинания, и мястото им в плана за освобождение, който Бог има за Своя народ. Най-напред историята на Вавилонската кула описва как там, където не съществуват никакви езикови бариери, великите неща стават възможни. Обаче историята разказва също как тази способност се използва като основа за самоизтъкване - “да си спечелим име” е мотивът, с който е издигнат този огромен град. На края този проект довежда до смесване на езиците. Оттогава достигането до нашата човешка същност изисква от нас да слушаме търпеливо и внимателно този, който ни е чужд. Благодарение на изливането на Свети Дух в деня Петдесетница и чрез силата на възкресението на Христос по нов начин става възможно разбирателството, преодолявайки нашите различия. Днес сме призвани да споделяме дара на словото и на слушането, обръщайки се към Бог и към свободата. Ние сме призвани да вървим в Духа.

По пътя за Емаус учениците - вървейки заедно – си говорят под товара на чувството за загуба и несбъдната надежда. Нашите Църкви, които познават разединението на различно равнище, и нашите общества, разчленени от предразсъдъците и от страха от другия, могат да се разпознаят в тях. Но ето че Исус решава да се включи в разговора точно в този момент – не като играе ролята на мастит професор, а придружавайки своите апостоли в техния път. Неговото желание да участва в нашия разговор и нашият отговор – желанието да остане с нас и да продължи разговора с нас, правят живата връзка с възкръсналия Господ.

Всички християни знаят какво означава да срещнат Исус и знаят мощта на Неговото слово, което “гори в нас”. Това усещане за възкресение ни призовава към едно по-задълбочено единство в Христос. Постоянният разговор помежду нас и с Исус – дори когато сме дезориентирани – ни позволява да вървим заедно към единството.

Молитва
Господи Исусе Христе, ние възвестяваме с радост, че сме в Тебе, и Ти благодарим, че си ни призовал към диалог в любов с Тебе. Отвори нашите сърца, за да можем да споделим по-пълно Твоята молитва към Отца да бъдем всички едно, и за да се доближим още повече едни до други, вървейки заедно. Дай ни кураж, за да свидетелствуваме заедно истината и стори нашите разговори да обгърнат онези, които продължават да практикуват разединението. Изпрати Твоя Дух да ни даде силата да преодолеем в нашите общности, в нашите страни и в целия свят ситуациите, в които липсват достойнството и състраданието. Ти, Който си Бог на живота, води ни към справедливостта и мира. Амин!

И-V







All the contents on this site are copyrighted ©.