Ден осми: Да вървим и да се радваме

Ще се радвам в Господа и във време на лишения (Авакум, 3, 17-19)

Славене на Бог по цялата земя (Пс. 99/100)

Радвайте се винаги в Господа (Фил. 4, 4-9)

Величанието на Дева Мария - Magnificat (Лк. 1, 46-55)

Размишление
Да вървим смирено с Бог, значи да вървим в радост. Посетилият Индия е изумен от тежкия живот на далитите и тяхната борбеност, но също така и от тяхната надежда и чувство за празник.

Надеждата и радостта са намерили място в днешните четива. Пророк Авакум се радва в Господ и по време на суша и лоша реколта. Това свидетелство, че Господ върви с народа Си и в трудни времена, е празник на надеждата. Света Богородица отива в дома на братовчедка си Елисавета, за да сподели радостта си от бременността. Нейното “Величае...” е песен на надеждата, която отправя към Господ дори преди раждането на детето си. И от затвора апостол Павел призовава християнската общност от Филипи: "Радвайте се винаги в Господа." В Библията радостта е свързана с упованието в Божията вярност.

По същия начин празничността, която характеризира културата на далитите, свидетелства за едно Евангелие на вярата и надеждата, закалено в борбата на далитите за оцеляване и уважаване на тяхното достойнство. Докато се молим за единството на християните през тази седмица, ние се замисляме за радостта от живота в Индия, по-особено за далитите, които остават верни на своята християнска идентичност въпреки трудностите, които срещат. Така и ние да се радваме в надеждата за единството, което трябва да се осъществи между нас, въпреки трудностите, които ясно съзнаваме. Тази радост се корени в надеждата, че молитвата на Христос “Да бъдат всички едно!” ще се изпълни, когато Бог пожелае и както пожелае. Тя се корени в признателността – тъй като само Бог може да ни даде това единство, и в признаването на единството, което вече живеем като приятели на Исус, изразено в едно кръщение. Тя се основава на увереността, че Бог призовава всеки от нас да работи за това единство и че всички наши усилия ще бъдат използвани от Бог, уповавайки се - както ни призовава апостол Павел: "Във всичко чрез молитва и моление с благодарност откривайте пред Бога своите просби.” (Фил. 4, 6). Вървенето към християнското единство изисква от нас да вървим смирено с Бог в радост, молитва и надежда.

Молитва
Милостиви Боже, нека Свети Дух изпълни нашите общности с радост и желание да Те честваме, така че да можем да оценим единството, което вече споделяме, и да продължим ревностно да търсим пълното видимо единство. Радваме се за вярата и надеждата на хората, които не дават тяхното достойнство да бъде унизено, виждайки в тях Твоята чудна благодат и обещание за свобода. Научи ни да споделяме тяхната радост и да се поучим от тяхната смелост и вярност. Съживи нашата надежда и подкрепи нашата решителност, та в името на Христос да можем заедно да вървим в любовта, извисявайки един глас на възхвала и пеейки заедно една молитва на обожаване. Боже на живота, отведи ни до справедливостта и мира. Амин!

И-V