Послание на Папата за Световния ден на мигрантите и бежанците

„Миграциите: поклонничество на вярата и надеждата” е темата на 99 –тия Световен ден на мигрантите и бежанците, който се отбелязва на 13 януари 2013. Бенедикт ХVІ подчертава, че въпреки актуалния контекст, характеризиран от икономическата криза, основните права на мигрантите трябва да бъдат зачитани.

По данни на „Фондация Мигрантес”, в настоящия момент имигрантите по света са 215 милиона, а 42.500 хиляди принудително са напуснали родните места през 2011, от които 15 милиона са бежанци, а над 26 милиона са вътрешни бежанци. Италия е една от страните с най-много бежанци, като техния брой се изчисляват на 5 милиона от които 1 милион са деца и 650 хиляди новородени.

Папата се обръща към държавите да не затварят границите си за емигрантите, а намерят решение за изкореняване на трафика на хора и експлоатацията с тях. Също така припомня, че „интеграцията включва права и задължения, внимание и грижа към емигрантите, за да имат достоен живот, но също и внимание от страна на емигрантите към ценностите на приемащите ги общества”.

Емигриращите носят със себе си вярата и надеждата в търсене на по-добри условия на живот, да получат подкрепа и влезнат в контакт с хора, които могат да разберат тяхното затруднение и признаят ценностите, които носят и могат да предложат на приемащите ги държави, пише Папата в посланието. „Всяка държава има правото да регулира миграционния поток и приложи политики отговарящи на изискванията за общото благо, но винаги трябва да зачитат достойнството на всяко човешко същество”, предупреждава Светия Отец.

Цитирайки съборната енциклика Гаудим ет Спес, че „правото на емиграция е вписано сред основните човешки права”, Бенедикт ХVІ допълва и правото да не се емигрира. „Днес много от миграционните процеси са резултат от нестабилната икономика, липсата на основни блага, природните бедствия, войни или социални безредици”, отбелязва Папата. „За съжаление, вместо поклонничество на надеждата, емиграцията се превръща в „голгота за оцеляване” в което най-бедните са лишавани от основните човешки права”.

Папата засяга и въпроса за незаконната емиграция, особено когато добива очертанията на „трафик и експлоатация на хора”, особено жени и деца. Тези „престъпления” трябва да бъдат категорично осъдени и наказани”, подчертава Бенедикт ХVІ. Той признава, че „управлението на регулирания емиграционен поток не може да се превърне в херметично затваряне на границите и чрез засилване на санкциите срещу нарушителите”. По-скоро са необходими „органични намеси за развитието на страните от които идват емигрантите” и особено „по-голямо разположение към отделните случаи, които изискват хуманитарна подкрепа, а не политическо убежище”.

Във всичко това е важно укрепването и развитието на отношенията между гражданските и църковните власти, призовава Папата. „Църквата е призвана да съдейства за избягването на асистенциализма и да подкрепя истинската интеграция” в общество в което „всички са активни и отговорни членове и всеки е зависим от благосъстоянието на другия” с „пълното право на гражданственост и участие със съответните права и задължения”.

От друга страна, отбелязва Папата, „Църквата не пропуска да изтъкне позитивните аспекти и потенциала на миграциите за цялостната интеграция”. Мигранти и бежанци могат да допринесат за благосъстоянието на страните в които отиват със своята компетентност, завършва Папата. Те могат да ги обогатят и чрез своето свидетелство на вярата, което да даде импулс на обществата с дълга християнска традиция”.

dg/ rv