Слово към дипломатическия корпус

Мирът, икономическата криза и защитата на живота са трите основи акцента в словото на Бенедикт ХVІ, което произнесе тази сутрин на аудиенцията за дипломатическите представители акредитирани към Светия Престол. Сирия, Израел, Палестина, Ирак, Египет, Нигерия, Конго и Африканския рог са регионите в които насилието или напрежението застрашават мира, посочи Папата. Сред „противниците” на мира той посочи и икономическата криза, а за борбата срещу нея е необходимо да се „възвърне чувството за труд и пропорционална на него печалба. За Бенедикт ХVІ изграждането на мира преминава и през защитата на човека и неговите основни права, сред които и религиозната свобода. Анализът на Папата изслушаха 182 дипломатически представители на 179 държави, към които се прибавят Европейския съюз, Военния Малтийски орден и мисията със специален характер на Организацията за освобождение на Палестина.

Папата посочи, че „в християнската визия съществува тясна връзка между възхвалата на Бога и мира между хората”. Затова, източникът на насилие е „забравата за Бог”, предупреди Бенедикт ХVІ. „Без откритост към трансцедентното, човекът става лесна плячка на релативизъм”, а след това става много трудно „да се действа според законите на справедливостта и за изграждането на мира”. Към съвременната тенденция за забрава на Бог, Папата прибави и „опасния фанатизъм на религиозна основа”, който „фалшифицира самата религия”. Именно затова определената от него тема за Световния ден на мира 2013 е „Блажени миротворците”, за да подчертае „голямата отговорност на гражданските и политическите власти”. Бенедикт ХVІ изрази своята близост към страдащите от войни народи и особено в Сирия.

Папата поднови своя апел „диалогът да надделее над оръжията и се сложи край на един конфликт, който ако продължи няма да има победители, а само победени, оставяйки след себе си голяма разруха”. Бенедикт ХVІ отправи мисълта си и към Светата Земя, припомняйки наскорошното признаване на Палестина като Държава-наблюдател, нямаща статут на членство към ООН. Заедно с това поднови пожеланието си „израелци и палестинци да се ангажират за мирното съжителство в рамките на две суверенни държави, в които справедливостта и законните въжделения на двата народа да бъдат защитавани и гарантирани”. „Ерусалим трябва да бъде град на мира, а не на разделенията”, подчерта Папата. Към Ирак отправи пожелания за „помирение и стабилност”, а към Ливан християните да дадат свидетелство за изграждането на мирно бъдеще с всички хора с добра воля”.

„Също и в Северна Африка – допълни Папата – приоритета е сътрудничеството между всички компоненти в обществото, като на всеки бъде гарантирано пълна гражданственост, свобода за публично изразяване на собствената религия и възможност за участие в общото благо”. Бенедикт ХVІ увери, че се моли за египетския народ, в настоящия период на учредяване на нови институции. Много са страните в които се чувстват раните от военните конфликти, като Африканския рог, Конго, Мали и Централно африканската република, каза Папата. Специално цитира Нигерия станала „сцена на терористични атаки, взимащи жертви”, особено сред „молещи се християни”, като припомни своята болка за „варварски убитите християни” на Рождество Христово.

Бенедикт ХVІ подчерта, че „изграждането на мира преминава и през защитата на човека и неговите основни права”. Сред тях на първо място е „зачитането на човешкия живот във всяка негова фаза”. По този повод, той изрази задоволство от резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, забраняваща евтаназията, разбирана като „доброволно убийство по силата на действие или пропуск”. Същевременно Бенедикт ХVІ изрази огорчението си от депенализацията и либерализацията на аборта в много страни, дори с християнска традиция. „Абортът, като цел или средство е в тежко противоречие с моралния закон”, посочи Папата. Също така, че на Запад съществуват „многобройни двусмислия за смисъла на човешките права”. Много често, на Запад, те биват обърквани с прояви на личната автономност, която се превръща в автореференциална”, посочи Светия Отец: тоест, позоваваща се не на срещата с Бог и другите, а насочена към себе си за „задоволяване на собствените нужди”. Истинската защита на човешките права признава човека с неговата „личностна и обществена цялост”.

Заключителната част от папското слово бе посветена на икономическата и финансова криза. Нейното развитие, посочи Папата, е резултат на „абсолютизиацията на печалбата за сметка на труда”, както и „неспирното препускане по пътищата на финансовата икономика, отколкото на реалната”. „Необходимо е да се „възвърне чувството за труд и пропорционалната на него печалба”. За тази цел е необходимо „да се устои пред изкушенията на особените интереси за кратък период и се поеме в посока към общото благо”. Освен това, „спешно е необходимо формацията на лидери, които в бъдеще могат да ръководят националните и международни публични институции”. Папата предупреди, че също и ЕС се нуждае от „далновидни и квалифицирани представители, които са способни на труден, но необходим избор, за оздравяване на икономика и полагането на основа за неговото бъдещо развитие”.

Папата призова и за инвестиции във възпитанието, особено в развиващите се страни, което ще им помогне да преодолеят бедността и болестите. Друг път за изграждането на мира е „социалния мир, който е заплашен от нарушаването на религиозната свобода”. Бенедикт ХVІ изрази огорчението си, че „много християни, заедно с техните възпитателни и хуманитарни институции, са възпрепятствани да допринесат за общото благо”.

Накрая Бенедикт ХVІ посочи, че „изграждането на мира, чрез диалог, не е избор, а необходимост”. В тази перспектива подчерта ролята на диалога между религиите за мирното съжителство. Конкретно Папата припомни Общата декларация между Католическата епископска конференция на Полша и Московската патриаршия, подписана през август миналата година, наричайки я „силен знак от страна на вярващите за подобряване на отношенията между руския и полския народи”. Също и подписания във Филипините договор за мирно съжителство в района на Минданао.

dg/ rv