Папата за празника на св. Йоан Апостол: другото име на Бог е любов
На 27 декември Църквата
чества литургичния празник на св. Йоан Апостол. Той е единствения сред Христовите
апостоли, който присъства на Таворската планина по време на Преображението Господне
и по време на Страданията на Исус. Още преди да влезе в празния гроб той вярва на
Възкресението на своя Учител. За него Папа Бенедикт ХVІ говори на три генерални аудиенции
в които подчертава, че характерното за неговото Евангелие е любовта и не случайно
започва първата си енциклика „Бог е любов” с думите на Апостол Йоан: "Който пребъдва
в любовта, пребъдва в Бог и Бог в него”.
„Йоан е единственият автор от Новия
Завет, който ни дава определението за Бог”, посочи Папата на аудиенцията на 9 август
2006. „Той казва също, че Бог е Дух или че Бог е светлина, че Бог е любов. С други
думи, не се ограничава да опише божествената действителност, а достига до нейните
корени. Не тръгва от любовта към Бог, а се обръща пряко към него, за да определи неговата
същност с измерението на любовта. Всичко което Бог прави го прави от любов и с любов”.
Но
в света наред с доброто съществува и много зло, припомня Папата. Църквата е преследвана
във всяка епоха, а прочитът на историята остава закодиран и неразбираем. Едно от
главните видения в Откровението на Апостол Йоан е Агнецът, Исус, който „може да разтвори
книгата със седем печата” и даде смисъл на човешката история:
„Първото и основно
видение на Йоан е това на фигурата на Агнеца, който е заклан, но въпреки това стои
прав пред престола на самия Бог и участва в божествената власт. Той държи в ръцете
си историята на света. С това Йоан иска да ни каже: вярвайте в Исус, не се страхувайте
от противоречива власт или гонения! Раненият и умрял Агнец ще победи! Следвайте Агнецът
Исус, доверете се на Исус, поемете по Неговия път! Дори да изглежда сам и слаб сред
този свят, Агнецът е победителя!”.(23 август 2006)
Само любовта дава смисъл
на човешката история, казва Бенедикт ХVІ. Затова св.Йоан ни припомня думите на Исус:
„както аз ви обикнах, така и вие се обичайте едни други”:
„Тези думи на Исус
са покана и същевременно предизвикателство; те са христологична цел, която изглежда
недостижима, но в същото време са стимул да не се задоволяваме с постигнатото и това
което сме. Те ни подтикват да вървим по пътя към тази цел” . (9 август 2006)