Отец Канталамеса: християните евангелизатори на света чрез радостта от вярата

Светът трябва да бъде евангелизиран от християнската радост, която се поражда от надеждата, доверието и пълнотата на живота: дарове дадени ни от Бог. Това посочи отец Раниеро Канталамеса в своята трета и последна предколедна проповед, която представи пред Папата и членовете на Римската курия на 21 декември.

Свидетели сме на една тъга, която „обзема всички”, особено покрай Рождественските празници. Тази тъга, посочи папският проповедник, „не зависи от липсата на блага”, а от липсата на надежда. Това е тъгата на песимистите, на хората ядосани на света и човека и, която се смесва с рождественските чувства. Но съществува християнската радост, извираща от Божието действие във времето и която „като една вълна се разпростира сред поколенията” завинаги:

„Християнската радост е вътрешна радост: не идва отвън, а отвътре, също като някой алпийски езера, който се подхранват не от реките приливащи в тях, а от един извор, бликащ в техните дълбини. Поражда се от тайнственото и винаги актуално действие на Бог в изпълненото с благодат човешко сърце. Тя е „плод на Духа” и се изразява в мира на сърцето, пълнотата на живота, способността да се обича и да бъдем обичани, но преди всичко в надеждата без която не съществува радостта”.

Как може тази радост „да достигне съвременната Църква и да я зарази”?, запита риторично отец Канталамеса:

„Ако съвременната Църква желае да преоткрие, сред всички терзания и безпокойства, пътищата на смелостта и радостта, трябва добре да отвори очите си за онова, което днес Бог извършва в нея. Може би си затваряме очите за многобройните злини, които измъчват Църквата и многото изневери от нейните служители? Не, но от момента в който света и неговите медии поставят на първо място тези факти от живота на Църквата, ще е добре поне веднъж да се вдигне погледа и да се види нейната ярка страна, нейната святост”.

Светлината съществува, констатира отец Канталамеса, независимо, че съществуват онези, които твърдят, че „Бог вероятно не съществува, затова трябва да престанем да се безпокоим и да започнем да се наслаждаваме на живота”:

„Посланието от това твърдение е, че вярата в Бог възпрепятства насладата от живота, че е враг на радостта. Без вярата ще има повече щастие в света! Необходимо е да се даде отговор на тази инсинуация, която отдалечава от вярата преди всичко младите. Употребата на наркотици, сексуалните злоупотреби и насилствените убийства опияняват за момент, но водят до моралния и често физически упадък на човека. Христос промени изцяло смисъла на връзката между удоволствието и болката. Той „пред предложената му радост избра страданието на кръста”. Не съществува вече едно удоволствие, което завършва със страдание, а страдание, което води към живота и радостта”.

В Библията, подчерта отеца францисканец, времето преминава по съвсем различен начин от общото разбиране за него:

„Според човешките изчисления, денят започва с утрото и завършва с нощта; за Библията започва с нощта и завършва с деня: „Биде вечер, биде утро - ден първи”, четем в разказа за сътворението на света. Също за литургията, празника започва с вечерната молитва в неговото навечерие. Какво означава това? Без Бог живота е като един ден, който завършва с нощта; с Бог, е нощ (понякога тъмна нощ), която завършва с деня: един ден, който никога не залязва”.

„Когато света хлопа на вратата на Църквата – дори когато го прави с насилие и ярост – това означава, че търси радостта”, отбеляза отец Канталамеса. „Също вътре в Църквата, не само към онези които са извън нея, има жизнена нужда от свидетелството на радостта”:

„Ето защо, християните свидетелстват радостта, когато поставят на практика вярата; когато, избягвайки огорченията и безполезните негодувания в диалога със света и между тях, съумяват да излъчват доверие, подражавайки по този начин на Бог, който изпраща своя дъжд дори и над несправедливите. Павел VІ в своето апостолическо насърчение посветено на радостта, написано през последните години от неговия понтификат, говори за един „положителен поглед над хората и нещата, който е плод на озарения човешки дух и на Светия Дух”.

svt/ rv